СВЕЩЕНИЯТ СМЕТАЧ
бр. 33 /юни-юли 2020/

ЗАБЛУЖДАВАЩИТЕ ПОНЯТИЯ И РАЗБОР НА ИСТИНСКИЯ ИМ СМИСЪЛ:

Трансхуманизъм, Цивилизация, Демокрация, Хуманен, Хуманизъм, Дехуманизация, Социална дистанция, Политическа коректност, Фалшиви новини, Евроинтеграция, Глобализация, Европейски ценности, Либерализъм и други


ТОДОР АРНАУДОВ – ТОШ
ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК - ДЗБЕ



©
Автор, редактор, съставител, преводач: Тодор „Тош“ Арнаудов

© Автори на цитирани или преведени откъси или позовавания: 1) Мария Динкова; 2) Михаил Хазин, Захари Стоянов, Валентин Вацев, Драгомир Тачев – Кихано, Имануел Кант, Артур Шопенхауер, Андрей Фурсов, Любен Димитров, Лиза Фелдман Берет, Ноам Чомски, Сергей Савельев, Константино Димитров, Станислав Дробшевски, Иво Христов, Людмила Ясукова и др.

© Други преводачи: Цеко Торбов („Към вечния мир“), А.Рашева, К.Михайлова („Парерга и Паралипомена“)

СВЕЩЕНИЯТ СМЕТАЧ
http://eim.twenkid.com

В брой 33 четете още:
Джордж Байрон и Тош: „Заключена с печата на смъртта“ и др.

Предговор

Тази работа продължава творби от сп. „Разумир“, и може да бъде зародиш, който да расте и за други понятия. Виж повече бележки в края.
Последна редакция от 20.7.2020 г. [Малки корекции и промени след това, 31.7.2020]

За връзка с автора, сътрудничество, помощ, дарения:

Вселената на Тош: http://twenkid.com

Блог “Изкуствен разум”, или Изследванията на Тодор Арнаудов:
http://artificial-mind.blogspot.com

ДЗБЕ: http://eim.twenkid.com/dzbe


Страниците имат нужда от обновяване и довършване – нещо което все се отлага.


Благодарности


Благодаря на онези, на които трябва да благодаря, особено на: на И., Е., А., Д., С. и др.

ПРЕД-ПРИЛОЖЕНИЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Свещеният сметач - списанието на юнаците
2000-2004, 2005 г. +20191 г.+

(...)
В него могат да се открият статии, които се докосват до Изкуствен разум, информатика, езикознание, философия, обществознание, психология, история на изчислителната техника; проза, поезия; интервюта, разговори, събрани бисери и "осмивки" на нелепости
[и други]; в първите броеве - статии за игри и приложни програми; към списанието излизат безплатни програми (досега "Писар", "Прехвърляч-8M", "Езикотворец", "Apple2pc", "Глас" [по-късно: „Smarty”, “Тошко 2“ и др.]). Дружество "Разум", Дружеството за защита на българския език, и електронната библиотека "Българските сметачи" са клонове на списанието. (...)
Интердисциплинарният и цялостен дух на списанието продължи да съществува и се разшири в блогове и други страници – блогът Artificial Mind”, или „Изкуствен Разум“, като под „изкуствен“ се разбира и „изкуство“; „Разумир“ и др.
Възроден
ият през 2019 г. „Свещен сметач“ продължава всестранната линия и я разширява като търси съмишленици, сътрудници, съдружници, дарители.
„Свещеният сметачи разклоненията му са средището и медията на интердисциплинарния изследователски институт с крайна цел разработка на мислещи машини – Универсален изкуствен разум2, - и др., за който се говори в есето: „Как бих инвестирал 1 милион с най-голяма полза за развитието на страната“ от юни 2003 г.
Този „институт“ в известен смисъл съществува и работи съзнателно в лицето на своя създател, още преди обявяването му като проект в есето, а по-късно и в кореспондентско и друго сътрудничество с други учени и разработчици, но все още действа с крайно ограничени ресурси.
Виж повече
в предстоящата книга:




Мислещи Машини
I
Универсален изкуствен разум
Как Тош и Пловдивският университет
„Паисий Хилендарски“ изпревариха
MIT и Станфорд с 8 и 15 години


ПЪРВА ЧАСТ

Българското изпреварващо и своевременно участие в новото движение на всеобщия изкуствен интелект (AGI) с публикувана литература от сп. „Свещеният Сметач“ (2001-2004), „Изкуствен Разум“ (Artificial Mind) (2007-) и др. и първите по рода си в света интердисциплинарни университетски курсове по Универсален Изкуствен Разум през 2010 и 2011 г. в ПУ „Паисий Хилендарски“. (…)

Дружество за защита на българския език

ДЗБЕ се стреми да обогати и разшири изразните възможности на българския език, да подобри поетичността му, да се противопоставя на чуждицолюбството и невежеството.

ДЗБЕ използва по-пълно пилените с лека ръка словообразувателни възможности на българския език.

Целта на ДЗБЕ е по-красив език, в който чуждиците и чуждите думи се използват за разнообразие на изказа, а не като показатели за "научност", "висок стил", "умност", "разбиране", "международна съпричастност" и пр.

ДЗБЕ не е "пуристка организация", както, за съжаление, много (...) все още смятат, вероятно поради неспособност да разберат идеята за обработка и целенасочено усъвършенстване на език.

ДЗБЕ се стреми към изграждане и използване не на "по-чист", а на по-добър език от този, описан в "Упадъкът на езика на българското общество", който следва "естествения ход на нещата", т.е. (...) езикът да се изражда (...) под въздействието на неспособни да мислят, но способни да бърборят високо "папагали", вместо да се осмисля, развива и разширява с помощта и под насърчението и примера на творчески личности.


от старата страница на ДЗБЕ в сп.„Свещеният сметач“



ЗАБЛУЖДАВАЩИТЕ ПОНЯТИЯ И РАЗБОР НА ИСТИНСКИЯ ИМ СМИСЪЛ

Трансхуманизъм, Цивилизация, Демокрация, Хуманен, Хуманизъм, Дехуманизация, Социална дистанция, Политическа коректност, Фалшиви новини, Евроинтеграция, Глобализация, Европейски ценности, Либерализъм и други


Чуждоезичните термини и понятия били по-ясни?

Един от доводите за чуждите думи като главен материал за термини е, че отличавайки се от основната лексика и имайки по-тясна употреба, те са по-точни, описват по-ясно определено явление, например в техниката, информационните технологии, медицината, науката. Това обаче е вярно само в определени случаи и в определени тесни обслови и изглежда „естествено“, най-вече, защото се потиска създаването или употребата на стари или нови словоформи с местни корени, които биха вършили същата работа и понякога са по-ясни, по-уточнени и по-благозвучни.
Употребата на „порой“ от нови или стари чужди думи и чуждици като „термини“ в книжнината от определена област също така създава обществен натиск върху новопостъпилите членове на тези общности и те са длъжни да използват съответната лексика, за да бъдат „научниили приети.
Освен това, обикновено представителите в повечето сфери не са езиковеди или нямат толкова развити езикови наклонности, че да обръщат внимание на мета-езикови въпроси и
ли да правят дълбоки семантични анализи, което не е тяхна работа. След като определен „термин“ е „навлязъл в литературата“ по някакъв начин, то човек трябва да се придържа към него и да повтаря съответните думи и изрази, „за да го разбират“ останалите.
Разбираме ли се обаче?
Разбират ли се всъщност и носителите на езиците, от които идват тези думи и изрази? Дали когато ползваме „термини“ и понятия, особено в хуманитарните науки или пък по-абстрактни такива, винаги осъзнаваме ясно какво всъщност казваме и какво означават те? Съзнаваме ли и разбираме ли какви връзки с други понятия извикваме в ума си и в ума на събеседниците си и кой точно смисъл имаме предвид?

Осъзнаваме ли също, че когато дадено абстрактно обществено понятие - а не тясно техническо - идва от чужд език, от друго общество, с друга история, с друг начин на мислене, с други обществени, религиозни, личностни, ценности и пр. разбирания, отношения; исторически опит и пр., то препраща и към представи, подразбиращи се смисли, оценки и пр., които са присъщи на другия език и общество, на другия начин на мислене, на другия опит и пр., а при нас те липсват или са различни?
Съответно на чуждата почва тези чужди за нашето общество
мисли, понятия, идеи, не растат „правилно“ или са „уродливи“ и дават увреден плод, или „отравят“ почвата, или задушават местните „растения“.

Тези насадени отровни „зърна“ са като несъвместима оптическа „леща“, пъхната неумело и накриво в нашия „обектив“, като по този начин повреждат собствените ниувеличителни стъкла“, фотоапарати, телескопи и микроскопи на познанието, поради което не получаваме „фокусирано изображение“ или виждаме света така, както някой друг иска да го видим – обикновено в наша вреда и в негова изгода. Виждаме себе си погрознели, отвратителни, лоши, тъпи, неспособни и пр. и бързаме да се променим, така че да изглеждаме „красиви“ през новия обектив.
За да станем „красиви“, видени през изкривяващите лещи на новия ни обектив, обаче е нужно
ние самите да се изкривим в обратна посока... И докато се огъваме и „гримираме“, за да изглеждаме добре в очите на развалените и чужди „фотоапарати“, превръщаме душите си в чудовища в действителността – там, където се вижда и с просто око.

Все още не е късно да видим реалността – само трябва да счупим или махнем дефектните стъкла, или, като начало, да поставим коригираща леща.

Работата е продължение на по-стари аналитични и интердисциплинарни творби на автора свързани с тази тема и в подобен дух на изследване.


Бележки


* Явлението се отнася и за думи и понятия, използващи словоформи и с роден произход . Виж в приложението откъс от новелата „Вярата и свободата“ и препратка към нея; виж също препратката към новелата „Не съм креативен, пък!“ и статията за „Креативната безидейност“. Тези глави са изнесени в края, за да не прекъсват смисловото преливане на другите разглеждани понятия.

* Обслов – контекст; виж юнашко наречие.
*
По-ясни термини от юнашкото наречие - напр.:
въоблик“ – зримата, външна страна на интерфейс, облика му (как изглеждат бутони на екрана, икони и пр.);
„взаимлик“ – взаимодействената страна на интерфейса – програмната му страна, как работи, вътрешно устройство и пр.
Сметач, сметаче, сметачище – компютър, микрокомпютър/персонален компютър, голям компютър. И мн.др.
* Виж Т.Арнаудов, „Упадъкът на езика на българското общество“,„Свещеният сметач“, 2003; също „Змееядецът“ и мн.др. работи на ДЗБЕ: http://eim.twenkid.com/old/3/27/upad.htm




Трансхуманизъм

Несполучливите термини замъгляват и объркват мисълта – например англо-латинският „термин“ трансхуманизъм - за идеи, свързани с развитието на човека и човечеството и под нови форми на мислещи машини и киборзи, развитието на технологии срещу стареенето и пр. и разглеждането на тези бъдещи явления като естествена част от научно-техническия прогрес, а в по-общ план – поредна стъпка в еволюцията на Вселената.
Думата „трансхуманизъм“
е франкенщайн, който включих към заглавията на поредицата за мислещите машини, трансхуманизма, футурологията, психоисторията, езика и др., защото вече става популярна и се ползва и сред писатели, водещи, социолози и др. общественици. Обикновено тя е натоварена с отрицателно или страховито значение - как някой щял да изтезава хора, да отделя органи от тях, да ги „превръща в карти памет“, да създава „хибриди между хора и прасета“3 и пр. - обаче дори и така дадено и ако наистина някои от видните „трансхуманисти“ имат такива цели, измъчването на хора и пр. не е нещо ново за човешката история; според мен желанието за извършване на подобни дела се нарича проява на „садизъм“, „социопатия“, „психопатия“, „сатанизъм“, „жестокост“ и пр., а не са съществени признаци на ново понятие и дума с ново значение.
Подобен е случаят при натоварването на „изкуствен интелект“ (ИИ) със смисли като „електронен/цифров концлагер“, „наблюдение“, „потискане“, „нова диктатура“ и т.н. заради някои настоящи и бъдещи приложения – ИИ е технология, приложена от съответни хора, със съответни цели и съответни човешки (маймунски) страсти, примитивни нагони, страхове, стремежи и пр. Именно тези човешки подбуди правят този ИИ, в представата на съдниците му, да изглежда толкова „зъл“; въпросните подбуди обаче не принадлежат на „интелекта“ по определение; интелектът обикновено се „вълнува“ от наука, знание, изследване, разбиране, осмисляне и пр. Страшните подбуди са присъщи на тирани, маниаци, „злодеи“ и въобще на човеци без уважение към другите и свободата им и пр. - това са все човешки свойства и проявления, - или пък на съответни групи, общества от хора с често срещащи се, или пък „отглеждани“ за определени нужди такива „извратени“ личности. Тези свойства или намерения не са вътрешноприсъщи на „мислещите машини“, които при това още не съществуват или правно се приемат за вещи – обекти, - а не за субекти.
Онова, за което говорят и наричат „трансхуманизъм“, всъщност би могло да бъдеполитика“, стратегии, политически планове на определени политически сили, използващи новите технологии. На тях и техните „злини“4 може да се противопоставят други групи от хора и машини, които да имат сравними или по-напреднали технологии и знания.

Бележки

*
Виж: Иван Спиридонов, „Сатанизъм Unlimited”, 2019 и напр. изявите на Олга Четверикова в „День ТВ“ и др. споменавания от други български учени от обществените науки и публицисти.
Четверикова:
https://youtu.be/VNFGJKAmTDs, 29.5.2020 мн.др. по-ранни)

**
Трите основни човешки, а също така и маймунски, хормонално-инстинктивни поведения, нагони са: хранене, размножаване (или подражание, имитация на такова) и господство над останалите (доминиране, налагане на своето).За популярно изложение виж напр. изяви на невробиолога Сергей Савельев. Свързано понятие на английски са т.нар. „Четири F’: https://en.wikipedia.org/wiki/Four_Fs_(evolution)
Основните функции на живота са запазване и размножаване.

Вменяваните ужаси на трансхуманизма

Ужасите, приписвани на „трансхуманизма“, са отдавна експлоатирани в англосаксонската фантастика и мрачните киберпънкови истории, свързани с „постапокалипсис“, корпорации, мозъчни импланти, промиване на мозъци, клонинги и пр. Виж напр. „Невромантик“ на Уилям Гибсън, 1984
https://chitanka.info/text/1676-nevromantik
Mick Farren, “Exit Funtopia”, 1988
https://en.wikipedia.org/wiki/Parts:_The_Clonus_Horror, 1979
Captain Power and the Soldiers of the Future”, 1987-1988, където хората подлежат на „дигитализиране“ от „биодредите“, вид киборзи: https://youtu.be/IOS9XtzdrYg?t=569
https://youtu.be/IOS9XtzdrYg?t=2757 - „Проект Нов Ред – далекобойни дигитализатори в орбита около Земята ще извършат масова дигитализация на Източното крайбрежие на САЩ“ – излъчван в България през 1992 г.


Свръхчовечност без ужаси

* Т.Арнаудов.,
„Човекът и мислещата машина: Анализ на възможността да се създаде Мислеща машина и някои недостатъци на човека и органичната материя пред нея“, 2001, „Свещеният сметач“, бр. 13 https://www.oocities.org/eimworld/eimworld13/izint_13.html
http://eim.twenkid.com/old/eimworld13/izint_13.html
*
Т.А. Следващото еволюционно стъпало“, 2002

https://www.oocities.org/eimworld/eim17/sledvashtoto.htm
*
Т.А., Писма между 18-годишния Тодор Арнаудов и 43-годишния философ Ангел Грънчаров ... Сметачолюбецът и ..., 2002 http://eim.twenkid.com/old/eim18/predopredelenost2.htm
* Т.А.
Истината“, 2002-2003 – фантастична повест за мислещата машина и човека
* Т.А., „КАК БИХ ИНВЕСТИРАЛ 1 МИЛИОН С НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА“, Личен сайт на Тош и конкурс за есе; юни 2003 г.
https://www.oocities.org/todprog/ese/proekt.htm
https://artificial-mind.blogspot.com/2020/07/interdisciplinary-research-institute.html
*
Т.А. Схващане за всеобщата предопределеност 3“, 2003, „Вселена и разум 4“, 2004 и др.
Всички от изброените
ми творби и други от онзи период, се отнасят за свръхчовечност, надтелесност, „следващо еволюционно стъпало“, изкуствен разум, мислещи машини, но в никоя не се използва „трансхуманизъм“, нито пък целят насилствено осъществяване на „пъклени планове“ и насилие над човеците; сравни с тълкуванията на машиномразеца А.Г. в Т.А. [2002]

Сатанизирането на учените и технологиите

Обвинява се и се сатанизира технологията или пък учените, въпреки че обикновено те не са във властовата йерархия и не взимат решенията за това как да се употреби дадено откритие или технология. Тази власт принадлежи, или може би, по-правилно, тази роля се играе от деловите хора – политици, държавници, мениджъри, администратори, „кариеристи“. В меркантилни, парични общества какъвто в огромна степен е светът към който принадлежим, властта е на съответните финансови и организационни сили, групи, мрежи от организации, корпорации и пр. които могат да платят и управленски да осъществят чрез верига от заповеди и изпълнители, да подпомогнат, да насочат, да предизвикат, да приведат в действие определени желани стратегии. Например да притежават медиите и да внушават само желани от тях мнения и „истина“, да подпомагат издигането на определени политици и техни инициативи и неправителствени организации, да проведат определена рекламна кампания за милиони или милиарди долари и да влияят в значителна степен на общественото мнение или на решенията на „актьорите“, взимащи решенията; да лобират за определено решение за огромни суми и т.н.. Който „плаща, той поръчва музиката“.

Хуманни хумани“

Прекалено общото понятие „човек“, при говорене в контекст на хуманитарните науки, но и въобще, се свързва с „хуманен“, „човечен“ , т.е. „добър“, „мил“, „внимателен“, „обичащ“ и пр., въпреки че неговите представители, както по единично, така и в различни организации, доказано в историята са най-големите и най-жестоките зверове.
От една страна това е така, защото наистина човеците, особено като деца, и ако растат и живеят в достатъчно сигурна, спокойна, здравословна, дружелюбна, уважителна към тях среда могат да се развият като такива личности; от друга страна обаче под стрес и в друга среда или условия те могат да отидат на другия полюс. Хората са многообразни, многолики, гъвкави и се приспособяват.
Противоречието между човешката жестокост и човешката милост също така идва и от разделянето на обществото на групи с различни, противоречиви нрави, ценности, задължения и роли.
Така, както беше обяснено и по-горе, за „злонамерената“ употреба на всяка технология в обществото и обществените отношения, както и да се разбира „злонамерена“ - в рамките на дадена нравствена система, - би следвало да са най-отговорни политическите и властови фигури и въпросната властова машина, която те представляват, чиито водещ интерес по определение е задържането на властта и постигането на повече власт и удоволствия, а не знание, наука, напредък или технологии, нито пък „благото на човечеството“.
Науката и технологиите
са само необходими инструменти за задоволяването на тези нагони и ако тяхното развитие е във вреда на интересите, развитието им се потиска с: мракобесие, саботажи на врага - важни са собствените технологии така както собствената власт, а не технологиите и „прогреса“ като цяло, - финансово неподпомагане, пренебрежение към учените и гениите; целенасочено „затъпяване“ на населението или неосигуряване на достъп до образование.
Ако не е „изкуствен интелект“, то ще са бомби, отрови, автомати, мечове, камъни, глад, непосилен труд, „света инквизиция“, „доносници“ (от плът и кръв и с „човешка душа“, готова с охота за 20 сребърника да предаде осъди на мъки ближния, друг човек с човешка душа), „свети писания“ – които всеки злодей ще тълкува както му отърва за неговите користни цели;човешки жертвоприношения“ и пр.
Всъщност всяка война е човешко жертвоприношение в големи размери пред олтара на бога на войната Арес, бога на парите Мамон или някой друг „бог“. Умишлените убийства и смъртната присъда също са човешко жертвоприношение – така че „цивилизованите“ човеци не са по-напред в това нравствено отношение от древните централно и южноамерикански народи, от които „културните“ „християни“ от иберийския полуостров са се възмутили и са изтребили и покръстили, „за да не извършват тези светотатства“.
Що се отнася до „трансхуманизъм“, избягвам тази дума и по езиковедски подбуди, защото звучи като смес от „транссексуален“ и „хомосексуализъм“, заедно с мъгливия5 „термин“ „хуманизъм“.


Бележки

*
Обвиняване и сатанизиране на
учените, въпреки че обикновено те не са във властовата йерархия

ТВ.1, „Безполезните хора с гост Мариана Тодорова“, бр. 304, 21.03.2019 г.
https://youtu.be/pk1D-IRqdLM около 50-та минута: „Учените да преминат всякакви граници... атомните бомби, ядрената енергетика...“. Също към края на видео на представянето на книгата на М.Тодорова „Изкуственият интелект – кратка история на развитие и етични аспекти на темата“ в аулата на СУ на 27.2.2020 г. Виж втори и трети том от поредицата „Мислещи машини“, който е отговор на въпросната книга и на други изказвания и твърдения на автора футуролог.

Виж Норберт Винер, „Аз бях математик“, 1969 - за атомната бомба, с.293-294


Но наистина, не знаем дали няма и „сатанисти“ като д-р Менгеле и пр.


* да издигнат определен кандидат, да лобират за определено решение за огромни суми и т.н.

Смята се, че по такъв начин например САЩ е въвлечена да участва в Първата световна война, преобръщайки мирно настроеното обществено мнение и заявленията на президента Уилсън, че няма да участват в Европейската война. Виж и по-долу.



* „Човек“ е прекалено общо понятие


Людмил Георгиев в „Критическа психология на българската история“, 2018 също цитира някой си, че „нямало човек изобщо“, но продължава цитата с друго грешно понятие: имало „англичанин, французин“ и пр., което е вярна класификация само при определено междунационално сравнение – напр. на световно първенство по футбол или по „надпис в паспорта“... - и с допълнителни допускания като език, манталитет и пр. Обаче и въобще в което и да било време, и особено в днешните условия жителите от определена нация могат да са коренно различни и по език, и по раса; а духовно и по характер, държание, убеждения, способности, интереси; междуличностните разлики могат да са огромни и в най-“чистите“ раси. Невробиологът еволюционист Сергей Савельев посочва, че индивидуалните разлики в мозъка на представители от една и съща раса* са по-големи, отколкото средните междурасови – това е видимо и с просто око в наклонностите, способностите и пр.
В същото време понятието „раса“ в съвременното разбиране е по-сложно отколкото простото разделение
на: европеиди, монголоиди, чернокожи, австралоиди.


* Човекът е най-жестокият звяр

Виж човешката история и напр. Артур Шопенхауер, „Парерга и Паралипомена“


* „чиито водещ интерес по определение е задържането на властта и постигането на повече власт и удоволствия6, а не знание, наука...“

Може би тези сили отговарят на понятието Воля във философията на Шопенхауер и „Воля за власт“ при Ницше и са проява на първичните нагони за оцеляване и господство.

Целенасоченото потискане на научно-техническото развитие

Прогнозистът, приложен математик, икономист Михаил Хазин твърди, че още по време на античността е било възможно да започне индустриалната революция, понеже е имало наченки на манифактура и са били измисляни прости машини, които обаче са ползвани само за играчки, като за последното си спомням, че се говореше дори в детска енциклопедия за изобретенията – реактивна парна машина метална сфера с двесупла“.
https://about-history.com/why-wasnt-the-steam-engine-used-from-the-ancient-period/
Ученият твърдеше, че ако е била започнала индустриална революция тогава, тя би разрушила робовладелската система, което не е било желано от управляващата класа, затова и не й е бил даден тласък – например като се насърчат по-масово производство, учените, инженерите, образованието и пр.
Историкът Андрей Фурсов често споменава предполагаемото нарочно потискането на научно-техническия прогрес в някои направления след 1960-те години. Това беше илюстрирано например наскоро през 2020 г. при неистовите радости, когато двама американци излетяха с ракета в космоса, само защото била на частна компания – 59 години след полета на Юрий Гагарин, 34 години след съветската космическа станция „Мир“ и т.н.

*
Виж също бележки в книгата „Универсален изкуствен разум“, коментар дали образованието умишлено не произвежда „дегенерати“ и в края на тази работа.

* В САЩ по време на робския период е имало строги закони, забраняващи ограмотяването на робите, дори за да четат
Библията, понеже това ги правило непокорни и ги карало да се бунтуват. Виж „Slavery And The Internal Slave Trade In The United States Of North America: (...) 1841“. https://www.amazon.com/Slavery-Internal-United-States-America/dp/116490552X


Хуманизъм и хуманност

Що е то „хуманизъм“ и какви връзки създава в български ум? Човечност, човечество ли или какво? Какво е то и нещо определено и единично ли е? Какви ли не хора се смятат за „хуманисти“ или деяния за „хуманни“ по един или друг начин от Христос, майка Тереза или Ганди до борците за „чиста човешка раса и вид“ – едните са се грижили за онеправданите и страдащите, а другите са ги изтребвали, все в името на доброто на човека и „човечеството“.
Като се каже „транс“ - отвъд, от другата страна - значи отвъд човешко или човечно? Нечовешко, нечовечно? Т.е. нещо „зло“, „сатанистко“ (анти-човешко) и т.н.7?
Или пък по-добро? Какво точно обаче е „човешкото“ от властова и „човечна“ страна виж по-горе; и не следва ли тогава, че „отвъд“ може да бъде и „доброто“?

Свръхчовечност и надтелесност

Мои варианти
на „трансхуманизъм“ са напр. свръхчовечност8 - в различни форми – свръхчовешки, свръхчовек - и надтелесност.
Всякакви религии и учения, в които има и се проповядва за дух, душа, вечен живот9 са „надтелесни“ и също като „трансхуманизма“ се стремят и обещават в крайна сметка „безсмъртие“ в рамките на същата личност, като според мен човеците и сега са „безсмъртни“ чрез предците и наследниците си. Стремежът към удължаване на живота или безсмъртие тревожи „мразителите на трансхуманизма“ като вид „опит за намеса в делата на Бога“.

Обаче за тях навярно не са намеса в делата на Бога медицината и всички други средства, технологии, практики за „удължаване на продължителността на живота“ или за увеличаване на човешките възможности – каквито всъщност са всички технологии и науки. Защо ли? Може би защото са в „приемливи“ за тях граници, не са толкова „ефектни“ и „ефикасни“ и т.н. или просто защото те никога не са се замисляли за това или им е трудно да заявят „Забранете медицината!“

Свръхчовечността е част от развитието на знанието и технологиите, а всяко действие или бездействие може пряко или косвено, веднага или след време да попречи, причини или да допринесе за нечие раждане или смърт, т.е. ние във всеки момент се „намесваме в делата на Бога“.
Също така степента „свръх“, в каквито и да е мерки, не посочва сама по себе си какви права има съответният „свръх-някой си“ спрямо друг в общество или правна система. В православните общества например, поне на книга, би следвало да е като в Библията в частта на когото повече е дадено, от него повече ще се изисква - по Лука 12:48. От по-умния, по-талантливия, по-“съвършения“ се очаква да помага на по-глупавия, по-слабия, по-немощния и безпомощен, по-несъвършения, а не да се възползва от тях, както от възрастните се очаква и те са склонни да помагат на децата, и не само на своите. В този дух на взаимопомощ е и тълкуването за българската и източноевропейската етика напр. на Драгомир Тачев – Кихано в многобройните му творби на сайта „Антипропаганда“10.
Правото на по-силния/“висшия“,
в други култури, смятани за „по-цивилизовани“, си е чиста „джунгла“, те всъщност са по-биологични, по-примитивни, както посочва Сергей Савельев – капитализмът, особено в „дивата“ си форма, наистина е „естествен“, но естествен като за обикновените шимпанзета от по-агресивния вид; такова е пиратското, бандитско, имперското, безцеремонното „право“, че по-силният, по-умният, по-хитрият, по-подлият е свободен да измами, ограби, използва и унищожи по-слабия. И наистина, свободен е, да го прави, но по примитивните биологични и физични закони, а не по префинените и лъжливи софизми, не за „общото благо“, заради конституции и закони, измислени от двуличници, които не могат да посрещнат открито и честно собствената си маймунска природа или алчност и жестокост, и затова винаги я маскират с „човешки ценности“, с „джентълменство“, „цивилизация“, „възпитание“, „учтивост“ и пр., подобно на известната мисъл на американския президент Теди Рузвелт, който цитира африканска поговорка, че ако си носиш голяма тояга и говориш любезно, ще стигнеш далече11. Подобни подли взаимоотношения водят до скрити и открити „войни“ в такива общества и са част от насилническата и търгашеска етика.

Хуманно убийство“

Що се отнася до „хуманността“ – пример за перверзната употреба на тази дума е изразът „хуманно убийство“, под което в англоговорещите страни при семантичен анализ се разбира „минимално болезнено“, напр. за систематичното изтребление на милиони подивели котки в Австралия, за да спасят местните видове, или пък за начин за умъртвяване на осъдени на смърт хора или на животни за храна. Циниците „хуманисти“ използват и думата „евтаназия“.
Сравни с истерията на защитници на „правата на животните“ и телевизионно предаване преди няколко години срещу българския обичай „тричане“, където веднъж в годината в някои села се въртели кучета на въртележка „като космонавти“. Наистина обичаят е „жестокост“ и „насилие над животните“, но оценката на степента им не е обективна и очевидно е от името на някое чуждо общество, което иска да ни унижи и очерни, като това е разбираемо, предвид че въпросното телевизионно предаване не е българско и не говори от името на българите, а е част от световна мрежа и съответно говори от името на своите собственици, както е и при повечето платежоспособни и мощни медии в България, разпореждащи се като „цивилизатори“ и „възпитатели“ на нашето „първобитно туземно население“.
Както обяснява и жената от клипа, кучетата не получават наранявания: освен объркване и уплаха за секунди не им се причинява нищо друго; онези от клипа не стават агресивни; и обичаят е маломерна и неизвестна селска традиция.


Жестокостта на западноевропейските общества е изразена в обичая борба с бикове

Сравни обаче тричането с испанския, каталунския, португалския, френския и латиноамериканския обичай за „борба с бикове“ - „корида“, при който дори и в най-големите градове т.нар. тореадор, матадор, бикоборец, облечен в парадни дрехи, разиграва и уморява бик на стадион пред голяма публика, омаломощава го, към края на представлението го измъчва и постепенно убива като го намушква с пики, и в самото заключение, заедно с помагачи, го довършват на арената.
Тази
садистична, перверзна и кървава операция се смята за мъжествена от съответните същества, които я практикуват, и се запазва в техните „цивилизовани“ общества, понеже бикоборецът „рискувал живота си“ и било „традиция“. Оценката на това деяние за мъжествено е абсурдна, заради предизвестения зловещ край в неравна битка. Суетните жестове на матадорите напомнят за психическа патология или за пародия или действителни хомосексуални наклонности – вид травестия. Гаврата се извършва публично за забавление на многохилядна тълпа, която ръкопляска и се радва, а смелчагата е знаменитост, като този кървав цирк е част от градската, формализирана, официална култура от много векове под закрилата на краля - най-висшата инстанция.
Въпреки, че в съответните страни също има протести, тези събития продължават да се провеждат на много места с пълната им жестокост и да се посещават от сеирджии, докато в други са ограничени до разиграване и изтощаване на животното. Последната смекчена форма обаче също представлява стократно или хилядократно по-голям по обем тормоз от въртенето на куче за секунди, а се споменава, че
често отново водела до смърт.
Защо тогава всеки ден по съответните нравоучителни предавания и медии не говорят за
противните и извратени „европейски“ и австралийски „традиции“ и нрави? Представяте ли си в България систематично и с хладна пресметливост да се избиват хиляди и милиони котки с отрови и капани, както правят „миличките“ австралийци с усмивка на лицата? Какво щеше да каже за нас „цивилизацията“, за „дивите балканци“, на български, през екраните и страниците на работещите в България медии, които „вярват в доброто“?12
Представяте ли си
да се заколи дори само едно животно в центъра на Пловдив или на стадион и хората да ръкопляскат и да се веселят, дори един-единствен път, а не да се върши редовно13 в много градове като в „цивилизацията“?
Не е нужно да
си представяте – имаше предложение на кмета на Пловдив Иван Тотев за подобно действие, което се превърна в скандал - то беше посрещнато с огромно възмущение от българите, които очевидно имат по-голямо уважение към животните и чувство за приличие към смъртта.
Що се отнася до „хуманното убийство“ и „евтаназията“, на български ще е най-малкото просташко да кажете „човечно убийство“ или „човеколюбиво, човешко убийство („humane” е със същия корен като „човек“, „човечен“, „човешки“); освен в случай на „избавяне на някого от мъките му“ при нелечима прогресивна болест, агония в непоносима болка, рак и пр., но и тогава в нашата православна култура деянието се смята за нередно и греховно, а онзи, който освобождава страдащия от мъките му, поема грях върху себе си.
Латинската дума за убийство в английския език: homicide”, човекоубийство, звучи с „humane” като „човечно човекоубийство“. Може да се каже „безболезнено“; “да го приспят“ (куче, коте); „милостиво“ (също е цинично); „бърза смърт“ или нещо друго, което не е свързано със смислоносещата частица „човечно“. В същото време на практика, за съжаление умишленото убийство, човекоубийството, е „човешко“ деяние, не е необичайно действие за „човек“ и в обществата обикновено е приемливо, когато се убива „виновен“. Виж извратения израз „невинни жертви“ - „ще загинат невинни“ също често използван в английския и по целия свят, който внушава, че ако „съдът“ или господарят им реши, че са „виновни“ или „грешни“, то убийството им или жертвата им ще са нравствено оправдани.
Това прилича на старозаветна или друга нехристиянска идеология на силите, които проповядват тези внушения, макар че идват от уж християнски общества, като символиката напомня за Библейски мотиви и месии. Виж например първия епизод от сериала „Капитан Пауър и войниците на бъдещето, 1987-1988 – достъпен в Интернет14.
„Добрият“ герой чичо преговаря с „лошия“ чичо в началото. В рамките на англо-американска
та драматургична школа, традиция и шаблони, „лошият“ е подлец, който отвлича близък родственик на „добрия“: съпруга, дете, сестра, брат. В случая похитеният е синът на „добрия“ – за да бъде принуден той, чрез изнудване и заплахи за измъчване и убийство, да съдейства на „лошия“ да постигне каквото желае.
„Лошите“ обикновено искат пари, „
луди са“, отмъщават или са „терористи“. В този филм похитителят е особен вид „терорист“, „луд учен“, „трансхуманист“15 който иска да „дигитализира“ колкото се може повече човеци, като той смята, че така ще ги спаси. Бащата обаче отговаря, че „ще загинат невинни хора16.
В други нехристиянски
монотеистични култури убийството на чужди също не е грях и не тежи на съвестта на „вярващите“.
Подобно възприятие за света е коренно различно от нашето, от православното, от източноевропейското,
включващо по-здравата и запазила се част на католическото, а също и на будистите. Православни хора биха казали: „да имаш страх божи“.
Не е задължително човек да спазва всички религиозни ритуали или „до сълзи да се моли на Бога“ и пр., за да бъде на практика възпитан да изповядва и да има ключовите нравствени ценности, присъщи на обществото с тази религия, бидейки израснал и изграден като личност в такова общество.
Нравствените ценности, правилата и допустимото в здравите отношения между хората и пр. са закодирани в обществото и неговото устройство, в езика, във взаимоотношенията, в традицията и пр., а дори предпоставки може би донякъде има и в преобладаващия генетичен код на населението поради изкуствения обществен отбор през вековете и хилядолетията в определени земи и народи. Различията в манталитета може би не се дължат само на вече съществуващата култура, може би определена култура се изгражда каквато е и заради биологичните особености на съответното население. Разликите в умовете ни може би са по-големи отколкото изглежда на пръв поглед от външния вид, понеже основният обем от закодираната информация в генома описва именно структурата на мозъка, която се проявява в поведението, характера, склонностите и пр. Виж напр. работите и изявите на Сергей Савельев, който говори и пише за обществения „отбор по мозъка“т.нар. „церебрален сортинг“: http://www.medpharm-sofia.eu/files/DIR%202/Cerebral%20sorting.pdf

Бележки към „Хуманизъм и хуманност“ и „Свръхчовечност и надтелесност“

... Виж също писмото на Т.Арнаудов до Оксфордския институт за бъдещето на човечеството от февруари 2012 г
.

На английски в блога Artificial Mind или в превод на български в книгата „Универсален изкуствен разум“, 2020 като я обнародвам.https://artificial-mind.blogspot.com/2012/02/philosophical-and-interdisciplinary.html

Вторият вид шимпанзе пигмей - бонобо
Шимпанзето бонобо е по-дружелюбно и любвеобилно отколкото обикновеното. Самците на обикновеното имат по-мощни челюсти, по-агресивни са, често се бият и убиват, има случаи на канибализъм, докато при бонобо убийства няма или са изключително редки.
* Станислав Дробшевский,“Мужчина всегда главный? Матриархата никогда не было?“, А поговорить?...“, 9.03.2020 г. https://youtu.be/dEthxyFsbV8
https://bg.wikipedia.org/wiki/шимпанзе


Идеология на дебелата тояга („говориш меко“, softly)
https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Stick_ideology


Систематичното изтребление на милиони подивели котки в Австралия
New York Times, "Australia Is Deadly Serious About Killing Millions of Cats", 25.4.2019

https://www.nytimes.com/2019/04/25/magazine/australia-cat-killing.html

В друга статия хуманистите обясняват, че ще ги тровят с наденици с месо от кенгуру и еди-какво си, като те се стараели последното им ястие да бъдело поне вкусно – великодушни традиция, която се вижда и в САЩ, където се уважава последното кулинарно желание на осъдените на смърт да си поръчат ястието преди изпълнението на „хуманното“ им човешко жертвоприношение.

*
Обичаят „тричане“: https://bg.wikipedia.org/wiki/Тричане_на_кучета
„Господари на ефира“ със загрижен репортаж за тричането:
https://www.youtube.com/watch?v=I8204SkKPUI

* Корида:
https://www.vesti.bg/lyubopitno/puteshestvia/korida-zashto-toreadorite-riskuvat-zhivota-si-6066736


* Бикоборство: https://en.wikipedia.org/wiki/Bullfighting

Виж също и инициативата на френската актриса Бриджит Бардо срещу танцуващите мечки и колко беше раздухана жестокостта на нашенските роми и балкански нрави.


* „Риск“, „мъжество“, Загинали бикоборци


Садистичността и глупостта на участието в подобна „игра“ намалят съчувствието към подобни жертви.


* Надбягванията с бикове в Памплона

Бикоборството е подобно на друг обичай в Испания, за който чуваме всяка година по новините в целия свят, при който тълпи се „надбягват с бикове“ в град Памплона на фестивала на Св. Фермин, като за сто години били загинали 15 души*, а ранените вероятно са много повече. Това събитие от своя страна напомня за индийски обичай**, при който тамошни фанатични „вярващи“ се самоубивали, като се хвърляли пред „свещени“ колесници, за да бъдат стъпкани и така да спасят душата си.


* Други видове гаври с бикове на Иберийския полуостров

Съществуват разновидности като т.нар. „recortes“, при които бикът не се наранява, и „bou embolat”, изключително за Каталония, където поставят факли на рогата на бика, а животните често получавали сериозни изгаряния на челото и очите и не били умъртвявани бързо, за да се намали страданието им*.
* По коментар на Jorge del Prado от видео във ФБ (не е препоръчително за хора със слаби нерви): https://www.facebook.com/jeremylholloway/videos/1004286553354940/

*
Виж и останалите коментари от Испания и света срещу тези издевателствата.

*
Pamplona, Spain: Running of the Bulls, https://youtu.be/Qmp4DjtWcuw, 2011, Rick Steves' Europe
** Артур Шопенхауер, „Парерга и Паралипомена“, 1851


Кралското семейство и бикоборството
Английската жълта преса съобщава, че любовникът на племенницата на испанския крал е пострадал сериозно в бикоборска схватка. https://www.dailymail.co.uk/news/article-7567089/Matador-boyfriend-King-Spains-niece-gored-thigh-groin.html 13.10.2019


Причина за бикоборството в Испания и пр.

Една логично звучаща причина за съществуването на бикоборството на местата, където съществува, може да се измисли като относителното богатство на тези общества – имат „достатъчно“ бикове и могат да си позволят да жертват някой. Също така, защото те са по-“развити“, градски – събират се много хора, могат да се организират „събори“ по-често и да има финансова изгода от подобни събития. Логиката обаче не смекчава гаврата.
Бикоборството също така е вид дуел, подобно на дуела между хора, „защитаващи честта си“.


* „Забелязано в Пловдив“, Иван Тотев, видео качено на 18.12.2018, „Разфасоваме 2 прасета под елхата на 26 декември“, https://www.youtube.com/watch?v=NDakmEWP6U4

* БНТ, 19.12.2018, „Няма да колят прасета в центъра на Пловдив“, https://bntnews.bg/bg/a/nyama-da-kolyat-praseta-v-tsentra-na-plovdiv


Човечно човекоубийство“ – humane homicide

Английският език, в речниково отношение, е смесица от думи с англо-саксонски, латински и френски произход, горе-долу по равно: 26% немски, 29% латински, 29% френски, по-малко гръцки и др. По: Learn English with Gill, Discover the History of English,•13.04.2016 г. https://youtu.be/aEH2GkuRIHs

Жестокостта на западноевропейските общества е изразена в обичая борба с бикове“... на Иберийския полуостров и „производните“ му

Всъщност населението, от където е тръгнал този обичай е под силно генетично и културно влияние на арабите, които са владели полуострова в една или друга степен близо 800 години между началото на осми и края на 15-ти век. Така че може би тези нрави и този първичен, „безумен“ характер на част от иберийското население не е „европейски“, а арабо-африкански.
Виж също испанските и португалските жестокости в Америка и в колониите им в Африка и въобще при разгръщането на империите им, известната испанска „Света“ инквизиция; виж и жестоките Граждански войни в Испания:
първо в дълги периоди през 19-ти век, за края на тази война пише и Христо Ботев в своята публицистика, като, ако не греша, отбелязва, че привържениците на кралската власт, „карлистите“, като правоверни католици били забранили изучаването на всички предмети в Мадридския университет, които противоречали на Католицизма. Разгледай също гражданската война през 1936-1939 година, която служи като „тренировка“ преди Втората световна.

Въобще, жестокостта е характерна за „терена“ на Иберийския полуостров, въпреки че той се е пишел за силно набожен и християнски – може би набожността им е била с външна защитна цел за подчертаване на отличието от арабските завоеватели.

* Христо Ботев, Събрани съчинения, т.2., 1971


Върховенството на закона, „виновните“ жертви и строгите закони


Икономистът и приложен математик Михаил Хазин в някои от многото си участия и др. разказва за англо-саксонското (протестантско?) възприятие на света и етика, при които не трябва да се убиват само своите - това се смята за грях, - но убийството на чуждите не е грях. (Това обикновено важи и при война за всички страни.) Също така там има „върховенство на закона“, което значи, че не трябва да се върши нещо не защото е зло, неморално и пр. по духовни причини, „от страх Божи“, заради съвестта, защото и жертвите са човеци; не трябва да го правиш, защото има Закон срещу това деяние - видим и материален: силите на реда, шерифа, полицията - и те могат да те накажат. Обаче ако няма закон (физическите сили не могат да работят, напр. при бедствия, когато силите на реда не могат да изпълнявт функциите си), вече няма такава заплаха и съответно убийствата, грабежите, мародерствата, безчинствата и пр. стават позволени и нивото им веднага се повишава.
Дали по-високата строгост и формалност на законите и полицията в определени страни не е такава, за да противодейства на по-високите склонности на населението в тези общества да нарушава чуждите права и свободи, ако подобен натиск липсваше, поради нравствените им и културни особености?

Николай Марков в лекция от 2015 г17. също предполага, че това се отнася за определени народи – според него съответното население може да съществува само „в режим“, защото е прекалено първосигнално и не подлежи на „интегриране“ в общества, в които има „свободи“. В полза на твърдението говорят множество събития и отношението на т.нар. мигранти, когато се заселят масово във Франция или Германия - виж например издевателствата в Кьолн както и това, че второ-трето поколение французи18 от Северна Африка не могат да се впишат във френското общество, въпреки че знаят френски и са израснали там. Виж също събитията в Ирак и в Либия след като „демокрацията“ и „цивилизацията“ ги „освободихапо брутален начин от техните „диктатори“ Саддам и Кадафи. Жертвите, хаосът и разрушенията доведоха до много повече страдания, отколкото под властта им, защото тяхната строгост, от европейска гледна точка, може би е била съобразена с необходимото за да се удържат нагоните на съответното население.


Хуманитарен


Формата „хуманитарен“ също е мъглива - едновременно „хуманитарна помощ“ - благодеяние, благотворителност, - но също и „хуманитарни технологии“ - „реклама, маркетинг, връзки с обществеността“19, които имат за цел изгода за „технолозитеи често са в ущърб за получателя т.е. обратното на благотворителност. Тези дейности имат и безобидна, практична, естетическа, необходима икономическа страна в съществуващите условия, но също така и тъмна и неприятна – за военна пропаганда, за разпространение на дезинформация и заблуди20, за пробутване на стоки („стимулиране на потреблението“), за подбуждане към действие (закупуване, гласуване и пр. т.е. повлияване, „манипулиране“ на съзнанието), за насърчаване на употребата на вредни вещества и напитки и други злоупотреби, които понякога дори не са спорни, а са еднозначни и ясни като бял ден..
Каква е естествената, езиково вградена, смислоносна разлика на български между „хуманЕН“21 и „хуман-ИТАРЕН“ и гореизброените науки и как се разбира, освен че се отнася до някакви „хора“. Какво е „-итарен“? Нещо като „елитарен“ ли? Или пък егал-итарен? Защото „хуманитарна помощ“ клони към „егалитарен“, докато „хуманитарни технологии“ – към елитарен, а двете имат противоположен смисъл и се отричат едно друго. И „човешкото“, „човечното“ не е ли по-скоро обратното на „елитарен“ - взаимопомощ, милосърдие, смирение, скромност; да си „земен“ и сърдечен, а не горделив, алчен и т.н.? Общото е, че и двете са верни и се отнасят до „хора“ , което е твърде общо.

Успехите на „хуманитарните“ технологии


За някои от първите „успехи“ на съвременните рекламни „хуманитарни“ технологии се смятат въвличането на САЩ в Първата световна война от британско-американската пропаганда, предтечи на Би Би Си и Холивуд, и запалването на жените да пушат в началото на 20-ти век с подходящи рекламни кампании и знаменитости. Известни са успехите и на нацистката пропаганда, която се е учила от британската от Първата световна. Виж напр.:
*
Милен Иванов, „Подвеждащата реклама“, 2007
*
Ноам Чомски, различни творби, напр. превода на български на „Кои сили моделират водещите медии в статуи на статуквото http://razumir.twenkid.com/mainstream_media.html, Разумир, бр.2, 2015
*
Гор Видал, „Холивуд“
*
И. Спиридонов, „Сатанизъм Unlimited …”, 2019

Нямало безплатен обяд, но има „хуманитарни помощи“


Хуманитарни помощи“ охотно дават държави, общества, организации и личности с отчетлива „утилитаристична“ идеология, напр. англо-саксонски и други сходни, където често се казва, че „няма безплатен обяд“. За тях действията, ръководени от личната материална изгода не са неморални или осъдителни, както е за всеки умел търговец, тарикат, хитрец и пр.
Същите обаче създават организации и фондации за „помощ“ на други народи, които твърдят, че безвъзмездно“ отпускат стипендии, грантове, финансират определени събития, общественици, творци – разбира се, че тази помощ не е безвъзмездна и не е без очакване на ответна услуга. Логично, следвайки техните „ценности“, се насърчават онези личности, дейности, сдружения, събития, които отговарят на целите и са полезни за поръчителите, а не за местните.
Храни куче, да те лае“ ли? И въпреки, че „няма безплатен обяд“ – според тях самите – подобни действия не се смятат за „купуване на политици“ (корупция), каквото те са по определение; не са „намеса във вътрешните работи на страните“ чрез създаване на „подривни“ организации („неправителствени“, „“граждански сектор“ от фондации и т.н.) и пр. Не, тази дейност се представя катофилантропия“ - в превод „любов към човека“ или „човечеството“.


Виж още Артур Шопенхауер, „Парерга и Паралипомена“, 1851; изд. „Изток-Запад“, 2013, том 4, за САЩ, с. 261
Виж Имануел Кант, „Към вечния мир“, 1795; БАН, 1977


Дехуманизация и „безполезни“ хора

Австралийска научна статия Развитието и валидацията на мярка за дехуманизация в рамките на любовна връзка“ по психология използва термина „дехуманизация“, даже измерена с числа: „определена като отказ от уникално човешки или основни човешки особености спрямо друг човек“. Говорят за социопатични и психопатични поведения, в крайна степен, като изтребления на хора, но също така и просто за гняв или отхвърляне като част от тяхната „дехуманизация“. Според статията излиза, че ако се разгневиш на някого или ако любовницата или любовникът ти те използват, това значи, че „не те смятат за човек“, а не, че сте се скарали, че не се разбирате, не те обичат, не те уважават и пр., не че са били „афектирани“, действали са „първосигнално“ и пр. Не, те са извършили специално „научно“ действие – „дехуманизиране, - а вие сте станали „дехумани“! Това също така внушава, че според тях хората обичайно се отнасят по един и същи начин с всеки, защото „е човек“ и има „уникално човешки“ и пр. качества, което отново е глупост и префинено лицемерие, особено в англо-саксонските общества, които нямат егалитарна нравствена основа, нямат за мерило обществената справедливост, и които на два пъти са изтребвали поголовно чуждото за тях население на цели континенти – Северна Америка и Австралия .
В битовия смисъл
обаче, всъщност хората се „мразят“ и „не уважават“ и използват, особено в лични отношения, донякъде именно защото се смятат за хора - по-необичайно е да мразиш неодушевен предмет или да му „отмъщаваш“. Дори когато човеците си причиняват зло нарочно, от садистични подбуди, то именно защото е нарочно, те го правят за да наранят другия - защото смятат/знаят/очакват, че жертвата им ще страда, а те това желаят, което също е една от неприятните „човешки“ черти, която се проявява в определени условия.
Дехуманизация“ се ползва също от съвременни футуролози от либералната школа като Йовал Харари и негови съмишленици, които преоткриват, като „нови“, теми от средата на 20-ти век – или от началото на 19-ти, - във връзка с очакванията за все по-голяма автоматизация на производството и навлизането на технологии с изкуствен интелект, които да заменят човека почти във всички сфери, и разбира се това е представено в страшната светлина, защото в представата на либералите, хората които не са нужни за производството, стават „излишни“, те са „ненужни за обществото“; като под „общество“ тук те явно разбират собствениците на производството, а не членовете на обществото – хората.
В същото време обаче за „обезчовечаване“ се говори от векове и то в „нормални“ условия, като темата
присъства и в комунистическата, марксистката школа, която следва да е „враг“ на либералната. „Обезчовечават“ се работниците при Индустриалната революция, превръщайки се в „придатъци на машината“ като за старите либерали това не е било „неестествено“ или „дехуманизация“.
Хората се обезчовечават в работата си и по-рано при манифактурата, когато възвеличаваното от Адам Смит
разделение на труда, увеличаващо производителността при заострянето“ на карфици, води до неминуемото затъпяване на работника, който повтаря една и съща безмозъчна операция хиляди пъти „от тъмно до тъмно“ всеки ден.
Обаче тогава „човешк
и“ се оказват изтощителната земеделска работа, и всякакви други предишни или нискотехнологични дейности – или те също са били „обезчовечаване“22?
Или пък всичко по-горе все е „човешко“23 и понятията „хуманизация“ и „дехуманизация“ са заблуждаващи, понеже човекът, като универсално същество, може да заема всички тези роли – от роб до император и от идиот до гений; от защитник на беззащитните, до садистичен дявол, който би изтезавал и избил всички човешки същества.

Щом Марс надуе бойната тръба,
учители, поети и
деца,

превръщат се в касапи на часа.

Бележки към Дехуманизация и „безполезни“ хора

* Развитието и валидацията на мярка за дехуманизация в рамките на любовна връзка“ - „The Development and Validation of a Dehumanization Measure Within Romantic Relationships“, https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyg.2019.02754/full?utm_source=ad&utm_medium=fb&utm_campaign=ba_sci_fpsyg

...значи, че „не те смятат за човек“...
Бих го нарекълинтелектуализирана глупост“. Допускам, че подобни изследвания са форма за „усвояване на средства“ по научни програми.


...„дехуманизиране - сравни с „дигитализиране“.


...обществената справедливост ...

Андрей Фурсов, Михаил Хазин,
Олга Четверикова, Михаил Делягин и др. руски интелектуалци обясняват и доказват, че напр. в руското общество, у руското население - без значение от етноса, който там е второстепенен - е силно развито чувството за „социална справедливост“*. Виж по-подробно по-долу за „справедливост“.


...Харари...

В неговите визитки е споменато, че е дългогодишен стипендиант на фондове на Ротшилд, а в интервютата с изказванията си и тона си съвсем открито показва, че е част от ЛБГТИ-феминисткото движение против „патриархалното общество“ и пр. и съответно работите му са в съгласие с тази т.нар. либерална финансистка идеология.https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2018/03/09/3143794_juval_noi_harari_dori_da_stanem_bogove_shte_budem/

...за старите либерали...
Либерализмът на 19-ти век обаче е различен от неолиберализма, който се налага в световния капитализъм с идването на власт на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън през 80-те години на 20-ти век. Думата „либерален“ също е подвеждащо понятие. Виж Т.Арнаудов, „Митът за демокрацията, или...“, 2015, Разумир, бр.3.


Производството на карфици...“

Adam Smith, “An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations by Adam Smith“, http://www.gutenberg.org/ebooks/3300
Адам Смит, „Богатството на народите“
Гърба на банкнота от 20 английски лири: http://www.ebanknoteshop.com/englandp392c20-poundssg-v-cleland

...производителността при заострянето“ на карфици, води до неминуемото затъпяване на работника...

Биологично – до преждевременна загуба на повече неврони и връзки, които не са необходими за тази дейност, поради естеството на избирателното кръвоснабдяване на мозъка. Съответно води до по-ранната атрофия на неизползваните части.


...или пък всичко по-горе все е „човешко“...


Виж „Писма между 18-годишния Тодор Арнаудов и философа Ангел Грънчаров, от края на август до септември 2002 г. http://eim.twenkid.com/old/eim18/predopredelenost2.htm


...би изтезавал и избил всички човешки същества...

Радикалната част на „Зеленото“ движение стига до подобни степени като приема човеците за вредители. Населението на Земята е прекалено голямо и трябва да се намали.

Фалшиви новини

Друг несполучлив буквален превод, „калка“, навлязъл от английския език – „fake news”, което уж е „ново явление“. Самият израз звучи детински – не неверни, неистинни твърдения или факти; не лъжи, клевети, дезинформация24, манипулирани факти, непроверени факти - като последните две могат да имат различен смисъл, причина, подбуди - и пр., а „новини“, т.е. деянието на съобщаване на нещо „ново“. Може би този „нов“ „термин“ е създаден, защото се ползва именно от съответни новинарски източници с търговски цели, които „произвеждат“ новини, това е тяхната стока и с този печат те заклеймяват „фалшивата“, която заема от техния пазар -борят се срещу ментетата“...
Съществуват различен вид „фалшиви новини“ – някои са сатирична проза, написана в журналистически стил като от страницата „Не!новините“25 – може би това са „истинските фалшиви новини“, но те са хумористични, макар че някои читатели ги споделят като реални,
което ги прави още по-смешни; други „фалшиви новини“ са сериозни клевети26, но те не са ново явление и не са т.нар. „постистина“ – друг измислен англоамерикански „нов“ „термин“.
Трети са мнения или становища по противоречиви въпроси, които „истинските новинари“ също не могат да проверят и докажат, например спорни и сложни научни или технически теми, и не са „фалшиви новини“, а са съответни позиции, теории, обикновено на инакомислещи спрямо „истинското“ или „общоприетото“ (общоналоженото) от тях. Теориите в обществените науки и икономиката по принцип трудно се доказват, но някои теории и учения се представят като едва ли не доказуеми и безспорни като математически аксиоми и теореми, докато други по същия начин като „доказано погрешни“ и пр.
Разбираемо е, че една от функциите на тази борба и въвеждането на „обективни“ мерки от социални мрежи и пр. с формални печати „фалшиво“ е да се наложи цензура на информация от неудобни или неуправляеми източници, и тъй като съответните сили са лицемерни, е нужно да оправдаят действията си с „убедителнинамерения, които са „за доброто“ на техните подопечени.

Психологическа война и идеологическа диверсия – по Кратък политически речник, 1974 г.

„Психологическа война – една от формите на идеологическа борба ... Главното идейно политическо оръжие на ... основното съдържание на който се изразява в оклеветяване на ..., фалшифициране на политиката на ... или ... учение. Същевременно се възхвалява „еди-чий си начин на живот“ и се пропагандира еди-чия си идеология. Централна роля в „психологическата война“ играят управляващите кръгове в ... където се намират главните подривни и пропагандни центрове на ..., заети с разработка на нови форми на п.в.. За постигане на на целите на п.в. се използват всички средства, въздействуващи на ума на хората – печатът, радиото, телевизията, киното, науката, културата и пр. ...“

Идеологическа диверсия ... пропаганда, използва като средства за и.д. радиото, телевизията, печата, киното и др. Чрез тях тя се стреми да убие у младежта чувството на любов към родината, да насажда в нея нихилизъм и космополитизъм, преклонение пред чуждото, възхвала на ... като носител на всичко „ново“, „модерно“ и същевременно обявява ... за „консервативен“, „демодиран“. ... Характерни методи на и.д. са: разпространение сред населението на ... и развиващите се страни на злостни слухове, клевети, фалшифициране на факти и пр., както и изтънчените методи на „модерния“ анти... - „всестранна“ и „обективна“ информация. „


Социален, социална дистанция и социална изолация

Социален“ е чужда дума с прекалено много приложения. Напоследък например тя се ползваше масово в съчетанието „социална дистанция“, защото така звучи световният термин на английски от главните медии, спрямо които нашите се държат като „радио точки“27. Те боледуват обаче не от въпросния нов вирус, а от болестта на папагала28. В редки случаи някои посредници се усещаха и използваха по-уместното и просто „отстояние“ или „дистанция“ (разстояние), напоследък – „физическа дистанция“.
„Социализирам се“, „социални помощи“, „социален живот“
са досадни изрази, но все пак са по-ясни в употребата си отколкото „социална изолация“, побуквен превод на „social isolation”. “Социален“ се ползва за някого, който общува с другите, излиза често, общителен е, екстровертен, или свързва други хора, свързан с обществото, който е склонен да взаимодейства с другите, затова съчетаването на горните смисли с „изолация“ става оксиморон - „топъл студ“ - или шега, езикова „перверзия“.
Социална изолация“ дори е термин, който по определение означава прекъсване на връзката на индивида с обществото29. Като пропаганден сигнал от медиите горната заповед звучи страшно. Призивите за „социална изолация“ в това тълкуване съвпадат напълно със склоността на развитие и стремежите, за които от години говорят обществоведи от България, Русия, а също и САЩ* за „атомизиране“ на обществото – мечта за господарите, които така по-лесно могат да направляват своите „роби“ – своеобразно продължение на принципа „разделяй и владей“ до ниво отделна личност.
Ако не
греша, американският езиковед и общественик Ноам Чомски е споменавал наблюдения, че в САЩ след студентските вълнения през 60-те години, т.нар. „криза на демокрацията“, университетските сгради и местности се организирали така, че да има по-малко обществени места, където да се събират младежи.
Общоизвестен факт е, че в САЩ учениците сядат на единични чинове –
риторичен въпрос е дали целта не е да се учат по-добре на тамошната идеология на индивидуализъм и по-ожесточено конкуриране. През 2019 г. „нов проект“ в България предвиждаше да се въведе същото единично седене в клас, защото всеки ученик „трябвало да разполага с 2 кв. м. пространство“. И ученици, и учители бяха против - освен поради това че съученикът, с когото седиш на един чин, е специален в нашата култура, - и по обикновени практични причини – липса на място в класните стаи; дете споделя, че с другарчето си си разделяли носенето на учебници и така олекотявали раниците си30 *.
„Социален“ е
добре да се ползва или редува с обществен или друга подходяща за случая: общ, общностен, общителен, общуване, общество, обществознание, обществовед, взаимен, взаимодействен, съвместен и пр.
„Солидарен“ и „съпричастен“ понякога също по-точно изразяват смисъла, който се влага в думата „социален“
или „емпатия“ в някои словосъчетания.
...

Бележки: Една от препоръките е Г-образно построяване на чиновете обаче с цел подобряване на общуването („зрителен контакт“, а не гледане на гърбовете) обаче все пак е положителна. Тя се практикуваше от учители в часове по психология, философия - размествахме масите за тези часове. Споменава се, че засега щяло да бъде за 1-4 клас.

Цивилизация и демокрация

Друга
подобна дума е „демокрация“, чиято умопомрачителна демагогия се изследва многостранно в книгатаМитът за демокрацията, или Свобода на словото, добросъвестност и обективност в политическото говорене за демократи и комунисти31 от 2015 г. Подобни са „цивилизация“ и „цивилизован“, civilized, отново вероятно през английски в ново време, а по Добри Войников – у нас поне от XIX век.
На английски думата се ползва, за да означи „възпитан, или „спокоен“, или „договаряне без прилагане на физическо насилие“; „уважителен“, като някои биха нарекли подобно поведение „интелигентно“ - също объркано и неподходящо смесване на смисли.
„Цивилизован“ в действителност обаче, особеностите на действителните най-“градски“ общества и на най-развитите, най-могъщи, най-богати
образувания, наречени „цивилизации“, означава най-жесток, най-нагъл, най-убийствен, най-унищожителен, най-груб, най-безцеремонен в особено големи размери и т.н. Виж например най-великите империи на своето време - Римската империя, Испанската империя, Свещената римска империя, Британската империя, Третия райх, САЩ и виж войните водени от най-могъщите държави. Най-мощните технологии, най-добрата организация, най-висшата „цивилизация“ по правило са съпътствани от най-“висша жестокост и възможности за унищожение в най-големи размери и с най-голяма циничност в рамките на епохата32.
„Цивилизованите“ древни гърци и римляни
те наричат другите народи „варвари“, като един от гръцките „супер герои“ Одисей е коварен измамник, хитрец, крадец и авантюрист и тези негови качества се почитат33. Гърците са робовладелци, избирателни права имали само малък процент от заможните гражданите. За тях робите им били „говорещи оръдия“ - вещи. Жените били забулени и служили „за разплод“. Гръцката цивилизация обаче днес е пример с културата си, с „демокрацията“, с новите заблуждаващи внушения свързвани с последния термин за „мир“, „любов“, „просперитет“, уважение към „гражданското общество“34последното е друг израз от същия демагогски списък или въобще - „нещо хубаво, престижно, елитно“, така че неопитният слушател или читател да се „досети“, че следователно може би на тях се градят „човешките права“, „ренесанса“, като под последните се разбира най-вече „нещо възвишено“, „хуманно“ - древногръцките „ценности“...
От политическа гледна точка обаче и в гръцката античност, и през въпросния Ренесанс, чудовищните и „чисто човешки“ зверства и безчинства си вървят с пълна сила, кладите на инквизицията горят; една от истинските първи „световни“ войни"35 – „Трийсетгодишната“ в Свещената римска империя си тече и християни от цяла Европа избиват масово и безмилостно други християни, невъоръжени, жени, деца; сто години по-рано „реформаторът“ и протестантски „духовник“ и „будител“ Мартин Лутер заявява да се избиват разбунтувалите се селяни като бесни кучета36, но това не е помрачило ореола му на „хуманист“.
Борците за свобода, братство и равенство“ от Френската революция по време на „Просвещението“, не на теория, а на практика, живите хора, били амбициозни главорези в буквалния смисъл37, като гилотината се е смятала за „хуманна“ „по-безболезнена“ смърт; маймунджулъците им преминават от „демокрация“ към „Френската империя“ на Наполеон „кариерист“ от италиански произход (остров Сардиния, завладян от Франция през 1768 г.), който се борил „с тиранията“, за да наложи с убийства и война своята „по-свободна“ и по-“цивилизована“ тирания.
Римляните разпъвали хора на кръст, хвърляли ги живи на диви зверове за радост на тълпата.
Същата държава е изтре