ЕИМ СВЯТ - Списанието на Юнаците...
БРОЙ - 8 (юни 2001)
Брой 8 Начална страница

Аз Юнакът

    Добавка от бъдещето: Доста простодушно и чуждицолюбско... Долното писание хвърли само малко драски. Вижте в бъдещето, където представата за "сметачен юнак" се построява по-добре в "юнашките разкази" и в статиите на "ЕИМ СВЯТ".

  Думата [ЕИМ] Юнак започна "да се налага в нашия език" от началото на тази - 2001-ва година след като бе спомената в брой 3 (1/2001) на "ЕИМ СВЯТ" (статията е писана през декември 2000),след като в брой втори се чудих за какъв да се "самообявя" ;)) .
    Тогава съвсем кратко дефинирах Юнак като

"ЮНАК - Човек, който програмира с ентусиазъм ,силно влюбен в програмирането и ЕИМ-ите а също и в тяхното апаратно превъплащение (хардуера)."
Това, обаче беше съвсем повърхностно и всъщност доста "неопределено определение" ;). Затова написах следните разяснения по въпроса:

Речник
ЕИМ-ист - Хакер,Юнак,Програмист,Електронен инженер на цифрови схеми и пр. човек, който твори, използвайки свойствата на програмируемите системи и/или създава нови програмируеми системи на апаратно и на програмно ниво.

ЕИМ-изъм - Използването на програмируеми системи, за създаване на нови програми, създаването на програмируеми системи на апаратно и програмно ниво. С това се занимават хакерите, юнаците, които са разновидности на "програмист" :), както и електронните инженери, които от своя страна могат също да бъдат юнаци или хакери.

Юнакът е програмист
    Юнакът е човек, който програмира със страст, с изгарящ ентусиазъм...Успоредно с програмирането върви и стремежа да се познава в подобрно компютърната техника, което позволява по-пълно използване на възможостите на машината. "Изучаването на програмируемите системи и начините за тяхното използване" е основен аспект от юнашката природа (както и от хакерската, по дефиниция).   Не може да се каже, обаче че юнациите са "професори по теоретична информатика" и е почти сигурно, че юнакът е изградил/изгражда уменията си най-вече чрез практиката. Принципът е прост - когато проекът, който разработваш трябва да прави нещо "нестандартно", подхождащ по същя начин към него и решаваш проблема :).   Юнакът се стреми да използва знанията си като чрез тях създава "блага", не само за себе си, но и за другите - това са програмни творения за повечето юнаци и/или дори микропроцесори за електронните инженери...
  Юнакът не само да може да програмира ,но и да го прави с ентусиазъм , като се стреми да се развива и да усъвършенства програмните си достижения. Той програмира, но и непрекъснато усъвършенства уменията си в тази и в много други "области на знанието",(като изучава нови за него програмируеми системи например) което от своя страна му позволява да програмира по-добре. "Основни направления" в творчеството на Юнака са мултимедия (триизмерна и двуизмерна графика, звук) изкуствен интелект и игри, на практика през един или друг период юнака се занимава с почти всички разклонения на програмирането. Идеалният Юнак може да програмира всичко, което си поиска посредством всякаква компютърна система. Желанието за програмиране не е обвързано с предразсъдъци от рода на "преклонение" пред едно семейство процесори и пълно отричане на друго, или пък пренебрежение към цифровите системи, които в текущият "времево-пространствен момент на нашата реалност" изглеждат смешни, заради ниската си производителност. Юнакът изпитва удоволствие не само, когато програмира съвременен процесор, а винаги когато го прави. Разбира се, по-мощната програмируема система дава съответно по-добри възможности за реализиране на идеите на юнака, но от своя страна по-слабата машина е предизвикателство за него, защото го насърчава да твори по различен начин. Познаването и използването на всяка програмируема система е богатство, което един Юнак може да оцени.


    Интересите на юнака са не само към информационната част на компютрите,но и към материалната им част - изчислителните машини се изучават "от край до край". Макар по-примитивна от днешна гледна точка, технологията на по-старите процесорни поколения и въобще компоненти на компютърна система (включително отнасящи се до Мини,Големи и Свръх компютри ) също присъства в съзнанието на юнаците, защото те помнят пътят, по който се е движила технологията. Това не винаги се третира като "загуба на сила и време" ,защото знанието на миналото отваря пътя към настоящето и бъдещето.
  До скоро повечето Юнаци (поне в нашата страна) започваха "кариерата" си на стари 8-битови платформи и е съвсем нормално да чувстват признателност към на пръв поглед слабите "бараки" ,които обаче са били първите машини,чрез които юнаците са развивали своите програмистки умения и чрез които са трупали опит.Важно е какво си успял да постигнеш с определен компютър, а не просто какъв е този компютър . Слабите машини през първите години на юначеството са стимул за развитие,карайки програмиста да измисля по-добри програми ,работещи по-бързо и същевременно изискващи по-малко памет. Бавният компютър на старта подхранва и интереса на юнака към програмирането на асемблер и машинен език , без които е невъзможно да се създадат бързи програми на...бавен компютър.


    Юнакът обича компютрите - заради възможностите, които му дава да материализира мислите си. За Юнакът ЕИМа не е просто вещ. Възможностите на компютрите са показател за нивото на човешкото познание. Колкото по-добре владеем материята, толкова по-съвършени стават програмируемите ни системи. Колкото по-съвършени стават програмируемите системи, толкова по-сложни и по-красиви стават разработките на програмистите, позволявайки им да доближават програмите си все по-близо до това, което си представят...стигайки дори по-далеч от него...

Характерно за Юнаците е, че те преследват някакви цели и развиват свои проекти без да бъдат подтиквани от някого. Самоинициативата е много важно нещо, което е присъщо на Юнаците.
    Тук е време да подчертая, че юнак не е "перефразиран хакер" ! Между Юнак и Хакер има доста допирни точки, най-вече в програмирането и в интереса към "изучаването на програмируемите системи" (виж броеве 2,3,4) , в това ,че почти всички членове и на двете групи са интраверти и не много общителни и др. . Едновременно с това , обаче съществуват и различия.
  Статията "Портрет на един хакер"(в която се пише за истинските хакери) от "Personal Computer World България" Юли-Август 1995 1 много добре представя "личностните характеристики" на хакера, които до голяма степен са еднакви с юнашките.Благодарение на любезното съдействие на списание Personal Computer World, ще можете да видите тук голяма част от гореспоменатата статия:
"Портрет на един хакер"
Personal Computer World , ЮЛИ-АВГУСТ 1995

  Важен момент:освен в някои дребни неща (като например жаргона), хакерите не са станали такива подражавайки си един на друг.
  По-скоро изглежда комбинацията от персонални черти, която формира хакера,оказва същото влияние и върху цялостния му поглед върху живота и така той заприличва на останалите хакери, независимо дали го иска или не.

Общ Изглед

  Интелигентен. Мърляв. Екзалтиран. Изненадващо е за заседнала професия, но повечето хакери са по-скоро мършави, отколкото дебели. Двете крайности се срещат по-често от където и да е другаде.

Облекло
  Небрежно...Дългата коса, брадите и мустаците са нещо обикновено...
...Хакерите се обличат за удобство, функционалност и минимални грижи по поддръжката. Проявяват твърде малка търпимост към костюмите и друго "бизнес" облекло"...Жените хакери почти никога не носят видим грим.

Навици при четене

  Всеяден, но обикновено менюто му включва купища от научнофантастична литература...Хакерите често имат обхват на четене, който удивлява хуманитарите, но не са много склонни да говорят за това...

Други интереси

  Някои хобите са широко разпространени и се считат за неразделна част от културата: научна фантастика, музика, увлечения по средновековието,..., шах, "Го", табла, военни игри, както и интелектуални игри от всякакъв вид (...)Логически загадки. Радиолюбителство. Други, по-малко свързани с хакерството интереси, са лингвистиката и театралните техники.

Физическа активност и спортове
  Повечето хакери не тренират и не спортуват и определено са антифизически настроени". За тези, които спортуват обаче, интересът към зрелищните спортове е малък или несъществува. Спортът е нещо, което се прави, а не се гледа по телевизията. По-нататък хакерите избягват като чума повечето отборни спортове (волейболът е едно забележително изключение, може би защотото е неконтактен и относително приятелски). Хакерските спортове са почти винаги такива, в които се състезаваш сам със себе си, изискват концентрация, издръжливост и микромоторни сръчности: бойни изкуства, велосипедизъм, автомобилни състезания, пускане на хвърчила, туризъм, скално катерене, авиация, стрелба по цел, ветроходство, пещернячество, фокусничество, ски-спорт, каране на кънки. Очарованието на хакерите от техноиграчките ги привлича към хобита със сложно хитроумно оборудване, което да човъркат.
ЕИМ СВЯТ
  Макар компютрите да са основната страст на юнаците, спортът много често също заема централно място в съзнанията им. Олимпийският девиз - "citius, altius, fortius" (по-бързо, по-високо, по-силно) допада на повечето юнаци, понеже е подтик към съвършенство. От индивидуализма на по-голямата част от юнаците, произтича че те предпочитат да практикуват индивидуалните спортове... Резултатите в тях показват точно твоите възможности, а не тези на "сплотения колектив".   Може би леката атлетика, колоезденето и плуването са най-типичните спортове за юнака, защото резултатите са точно измерими и спортно-техническото ниво може да бъде определено сравнително точно. Като че ли най-привлекателни (това е моята гледна точка) са именно техничните дисциплини - хвърляне на диск, скок на височина и дължина,препятствените бягания,които освен чисто силовите качества усъвършенстват координацията на движенията. Дългите бягания също допадат на Юнаците, защото тренират не само физическата издръжливост, но и волята.

Образование
  Почти всички хакери на двадесет и повече години са или завършили колеж, или самообразовали се до съответното ниво. Самоукият хакер често се счита (поне от другите хакери) за по-добре мотивиран, и може би по-мотивиран от съответния такъв завършил школо. Академичните области, откъдето хората клонят към хакерство, включват (освен очевидните информатика и електроинженерство) физика, математика, лингвистика и философия.

Неща, които хакерите мразят и избягват
  Големите машини на IBM. Смърфове,еуоките и други форми на натрапчива милота. Бюрокрация. Тъпи хора. Лека музика. Телевизия (освен анимационни филми и класическият "Стар Трек"). Официални костюми. Безчестието. Некадърността. Скуката. COBOL, BASIC. Менюта със символно ориентиран интерфейс.
ЕИМ СВЯТ
  Самообразованието е съвсем нормално за всички, които се занимават с наука , която не се изучава (или това се прави много късно и изключително повърхностно) в училище - програмирането е ярък пример. Няма кой да те научи, освен ти самият...
  Лично аз не съм съгласен с това за телевизията и класическият BASIC... ;)))

Пол и етнос
  Хакерската общност е все още преобладаващо мъжка. При все това, процентът на жените е несъмнено по-висок от "малкото едноцифрено число", типично за техническите професии, а жените-хакери изобщо са уважавани и с тях се работи като с равни.
...Расовите и етнически предразсъдъци са забележително рядко срещани и се посрещат с ледено презрение...
...Самите хакери често приписват свойствената за културата им несъщественост на расовите и полови различия като положителен ефект на текстовия канал за връзка по електронните мрежи и това несъмнено е оказало силно влияние. Връзките на много хакери с изследванята на изкуствения интелект и с научнофантастичната литература също може би са им помогнали да развият идеята за личността, която е "включителна", а не "изключителна". В края на краищата, ако нечие въображение с готовност допуска пълни човешки права на ИИ,роботите,делфините и извънземните същества, то някакви си пол и цвят не ще могат да изглеждат много важни."
ЕИМ СВЯТ
  Да. :)

Религия
  Агностик. Атеист. Непоследователен юдеин, Нео-езичник (нео-паганист). Много често три или повече от тези са комбинирани в една и съща личност. Обикновено християнството е рядко, макар и не непознато. Дори хакерите, които декларират определена религиозна принадлежност, са склонни към охлабвание, враждебни към организираната религия в общност и всички форми на религиозен фанатизъм в частност...
  Много хакери също така са повлияни в различна степен от дзен будизма или (по-рядко) таоизъм и ги смесват успешно със своите "родни" религии...
ЕИМ СВЯТ
  Според мен религията не е нещо, с което да парадираш. Май така мислят и по-голямата част от другите юнаци, затова не знам "в какво вярват". Предполагам обаче, че атеизмът и слепият материализъм нямат място в техните умове, но сега нямам желание и воля да опиша доводите си ;).

Ритуални добавки
  Повечето хакери не пушат цигари и пият алкохол с мярка, ако въобще го правят (въпреки, че има един явен контингент от почитатели на бирата). Ограничената употреба на не водещи до привикване еуфористични наркотици, като марихуана,псилоцибин,райски газ и др. е доста често срещано явление и се посреща с повече търпимост, отколкото в обичайната култура. От друга страна, употребата на успокоителни и опиати е особено рядка. Хакерите като цяло не харесват наркотиците, от които затъпяват. От трета страна много хакери редовно остават на кафе и шоколад през нощните си хак-маратони.
ЕИМ СВЯТ
  Юнаците не приемат никакви наркотици. Шоколадът, кафето и колата се приемат с цел "гастрономическа наслада" в неголеми количества. По този начин те предизвикват "мозъчна стимулация" чрез вкусовите рецептори, а не чрез пряко въздействие върху невроните, което става при приемане на наркотици.

Комуникационен стил
  Въпреки, че хакерите често имат лоши комуникационни способности при разговор лице в лице, те по правило са доста чувствителни към нюансите на езика и много прецизни в употребата му. Често са по-добри в писмената, отколкото в говоримата реч.

Личностни характеристики
  Най-явните общи "персонални" характеристики на хакерите са висока интелигентност, унищожително любопитство и лекота в интелектуалните абстракции. Също така, повечето хакери са "неофили", ценящи високо и стимулирани от новостите, особено интелектуалните новости. Повечето също така са индивидуалисти и антиконформисти. Въпреки че високата обща интелигентност е често срещана сред хакерите, тя не е sine qua non (нещо, без което не може), както може би очаквате. Друга черта е може би по-важна. Това е способността да поглъщаш, запомняш и правиш връзка на големи количества от "безсмислени" подробности, разчитайки на по-късния опит да ги осмислиш. Човек със средна интелигентност, но имащ това свойство, може да стане действителен хакер, докато един творчески гений, който го няма, бързо ще се окаже изпреварен от хора, които редовно прехвърлят съдържанието на дебели справочници в мозъка си.
  Обратно на разпространеното схващане, хакерите не са интелектуално ограничени. те се интересуват от всяка тема, която може да достави умствено стимулиране и могат често да беседват интересно на множество оплетени теми. Това разбира се, при условие, че успеете да ги накарате да говорят, вместо да се върнат при своето хакерстване. Забележително е (обратно на очакванията на много от "непосветените"), че колкото е по-добър един хакер в хакерстването, толкова по-вероятно е да има странични интереси, в които е повече от компетентен.
  Хакерите са ексцентрично властни, но по начин, който няма нищо общо с обичайното принудително и авторитарно значение на термина. По същия начин, по който децата са очаровани от това да движат напред-назад влакчето-модел чрез щракването на един ключ, хакерите обичат да карат сложни неща като компютрите да вършат чудесни неща за тях. Обаче това трябва да бъдат техните готини неща. Те не обичат досадните, неопределени или дребните, скучни, зле дефинирани малки задачи, които съответстват на поддържането на нормално съществуване. И така те са склонни да бъдат внимателни и подредени в своя интелектуален живот и хаотични навсякъде другаде. Програмите, които пишат, ще бъдат перфектни, дори и техните бюра да са заровени в три педи боклук.
  Хакерите общо взето са твърде слабо мотивирани от общоприетите възнаграждения като социално одобрение или пари. Те изглежда се интересуват от предизвикателства и се вълнуват от интересни играчки; и съдят за интересността на работата в съответствие с предлаганите предизвикателства и и играчките, с които си играят.
  В термините на Майърс-Бригс и еквивалентните психометрични системи, хакерството изглежда концентрира относително редките типове INTJ и INTP. Това са хора интравертни, интуитивни и размишлявящи (в противовес на екстравертно-чувствените индивиди, преобладаващи в обществото).
ЕИМ СВЯТ
  Разликата тук се състои само в следното: една от основните черти на юнака - стремежът към творчество. Поради това, сред юнаците няма място за "не-творческите" индивиди - програмирането не е само "рутинно писане на команди".

Слабости на характера
  Хакерите имат относително ниска способност да се идентифицират с други хора. Това е може би защото хакерите като цяло не са много като "другите хора". Не е за учудване, че хакерите имат склонност за затваряне в себе си, интелектуално високомерие и нетърпение към хора и задачи, за които смятат, че им губят времето. Колкото и цинични да стават хакерите относно количеството на идиотизма в света, те изглежда приемат по рефлекс, че всеки е толкова рационален и готин, колкото самите тях. Тази склонност често допринася за слабостта в комуникационните способности. Хакерите изглежда са особено зле в конфронтацията и преговорите. Поради страстната им вяра в това, което смятат за "Истински неща", хакерите за съжаление могат да бъдат нетолерантни и фанатични по технически въпроси, в забележителен контраст с техния общ дух на другарство и търпимост към алтернативните гледища в други случаи...
...В най-лошия случай може да се стигне до класическият компютърен психар, необщителен, неспособен на нормални човешки взаимоотношения, сексуално фрустриран и безразсъдно нещастен, когато не е потопен в своя свят. За щастие тази крайност е много по-рядко срещана, отколкото смятат външните хора, но почти всички хакери ще открият нещо от себе си в неласкавите редове по-горе.
  Хакерите често са величествено неорганизирани и немърливи при вземане-даване с външния свят. Сметките не плащат навреме, безредни купчини се трупат у дома и в офиса, с малки задачи по поддръжката биват неопределено отлагани.
  Хората, които употребяват изрази като "непълно социализирани" смятат, че хакерите са такива. Хакерите от своя страна пък се отнасят с пренебрежение към такива хора, ако въобще ги забелязват.
ЕИМ СВЯТ
  Оглеждайки се около себе си разбирам, че юнаците също имат тези слабости.

Разни
  Хакерите с много по-голяма вероятност притежават котки, отколкото кучета. Всъщност, широко разпространено е мнението, че котките имат "хакерска природа".

Пак за Юнаците - ВЪНШЕН ВИД
Ако торбичките под очите се считаха за символ на хубост, Юнаците биха били най-красивите... Една юнашка мъдрост казва :
"Погледни Юнака в очите, за да разбереш какъв монитор има и по колко часа спи. Погледни ръцете му , за да научиш колко и как използва клавиатурата и мишката. Виж му китките и ще разбереш дали е десничар или левичар."
  Противопоказания на професията ЕИМист:
-костни изкривявания при условия, че не са създадено удобно работно място. Болки в пръстите, китките, кръста.
-хронична преумора и болки в очите, особено при работа с монитори опресняващи се при честота под 75Hz

Забележки:
1 Списание Personal Computer World-България http://www.pcw.bg


2 Юначеството, като част от ЕИМизма не се поражда от притежанието на компютър, а много преди това. Поради което, за да бъдеш Юнак не е нужно да си "много богат", защото Юнакът е Юнак с всякакъв компютър и е въпрос на време да се сдобие (благодарение на способностите си) с добра машина. Предпоставките за Юначество не зависят от парите на родителите, затова чисто статистически погледнато - "бедните Юнаци", би трябвало да са много повече от "богатите Юнаци".
3 "Аз Юнакът" - игра на думи, с която искам да напомня за книгата на Айзък Азимов "Аз роботът" ("I robot").

4 Пиша "Юнак" с главна буква, за да подчертая, че Юнаците са нещо различно :) и въобще за да подчертая думата в текста...

5 Тази статия също излезе твърде повърхностна. Има много подробности около Юнаците, в които обаче ще се гмурна някой друг път.