Свещеният сметач - списание за поезия...
БРОЙ - 24 (юни 2003)
Брой 24  Свещеният сметач
 


·Играчът·


...Стари платформи....


 

Джобни игри

Мъничко искрилно същество.
Има си скромно кристално платно.
Малко фигурки по него се показват.
Бавно се променят, мигат и следи оставят.

Простички игрици-единици на него вървят.
Няколко копченца само има да се натискат.
Звуците са пиукащи, могат да досадят
на околните - да питат гневно - Колко е часът!?

Когато всички нива се изнижат, награждават
те с кратко благозвучие. Някои
правачи на игри, хитреци, те връщат
от начало - ох, злощастно разочарование за
изстрадалия играч, помпал натискалца
от зори до здрач!

В джобче се събират. Коремчетата им
малки плоски батерии само побират.
Преди десетилетие бяха много известни,
но славата им умря, защото се явиха
много по-съвършени електронни чудеса.

25.5.2003 г.

  Ръчки

Възхитено е малкото момче от
игрите, дето има в онова мазе.
С "ръчки" пълно е! Блазе
на собственическото дете -
има то жетони колкото си ще!

Играчето малко си пълни очите
със шарени образи; дишат на
пресекулки гърдите от трепет.
Ще се впусне в двубой с врагове!
Герой себе си ще назове!

Купува си жетон-единец - не е
син на собственика, ни на големец.

Пристъпя с любов към машината голяма.
Залавя се за ръчката желана.
Докосва копчетата меки. Изпълва
се ума му с мисли леки.

Напират и други играчи, по-големи,
да завземат красивата машина; да прередят
детето и да го избутат в ъгъла при цялата
дружина от играчи напористи - някои с мисли нечисти,
дебнещи децата, зад ръчките застали, и, току-виж - някой са обрали.

Не успяват с нашия играч.
Той си пуска жетона.
Веднага променя се фона.
Нов кредит и нова игра!
Играчът извиква - ура!

Ръчките лашка.
Копчетата бие.
Докато противник
сметачен, в двубой,
до дъно кръвта му изпие.

25.5.2003

 

  Пинбол


Големите играчи заставаха пред особени машини.
Дълги, странни, със метални топчета, потропващи
във тях. Отстрани ги гледаха по-малките играчи,
предпочели да играят на игри с по-шарени мигачи.

"Пинбол" се казваше това съоражение,
защото най-ранните модели имаха единствено игли, в които
топчето се удря, докато кротко се изтърколи до "плавниците",
щракащи трепетно на дъното и дали другото название на таз игра - "Флипер".

Обикновеният играч ползва само копчилъци, а
майсторът и номера - сандъка знае кога да разтърси, за да
се отклещи топчето или да стигне по-лесно до целта.

С весели пружини тези джаджи бяха заредени -
правеха трудно предвидими на топчето скокливите движения.
Лампички премигваха и звукове кънтяха от душите на машините.
С красави изображения им бяха изрисувани тенекиите.

Свистяха металните гюллета.
Дрънчаха палците и иглите, забити по металните полета.
Замайваха се главите и трошаха във унес жетони момчета.

...
Във миналото потънаха тези игри.
По нашите земи се виждат като подражатели,
изпълнени глаголно за настолни изчислители.
Изглеждат като истински.
Почти...

25.5.2003


Начало на стихосбирката


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), май 2003
Българска компютърна история от Българските сметачи
Пиши на Тош: todprog@yahoo.com, dzbe@mail.bg
Прочети още статии от Тош и други автори: http://bgit.net