Свещеният сметач - списание за поезия...
БРОЙ - 24 (юни 2003)
Брой 24  Свещеният сметач
 


·Играчът·


...Играчът и любовта...


 

Влюбени играчи

- Влюбена съм във играч.
- Влюбен съм в момиче,
любещо да гледа в показвач.

- Ако не съм със сметача или
липсва ми момичето ми - плача...
- Ако съм скапана от игра и
ме зацепи глава, мисълта за него
ми лекува тежестта.


- Обичам всякакви игри!
- Аз само тези, дето са добри...

- На "Тумб Рейдър" играя,
докато за него си мечтая.
Той на "Трус" гърми,
докато сърцето му по мен тупти.


- Обичам те като сметача!
- Ако не играя за ден на сметача -
не плача. Ако не ти чуя гласа - тъжа...


- Ако се ядосаме един на друг
и ни стане все едно сме яли суров лук,
впускаме се във компютърен двубой,
за да се разберем мирно, без бой.

- Хайде, мила, целуни ме!
- Няма, мили! Първо, победи ме!

27.5.2003

Мацета

Обичам мацета мили да мяукат.
Обичам мацета мили да мъркат.
Обичам мацета красиви да говорят.
Обичам в маце плочници да джъркат.

Мацета има с мустаци.
Мацета има с гърди.
Мацета имат юнаци. С
мацета се играе на игри.

Пухкави мацета обичам да галя.
Обичам да галя мацеви гърди.
Капака на мацето с удоволствие свалям.
С удоволствие смъквам на мацета поли.

Смятащото маце обичам с разум -
красива е умната му власт.
Мъркащото маце нежно любя.
Мислещото маце любя с страст.

30.5.2003

Лостове, подложки и сърца

Разхождах се в един облачен ден из града.
Бях тъжен. Исках с нещо да се разведря.
Тъгувах по една любов, дълбоко наранила
игралния ми душевен спокоен младежки живот.

Пресякох пазар и видях възрастни люде да си купуват зарзават.
Плодове, зеленчуци, цветя. Да се усмихна трябваше... Че млад
съм поне. Че силно, безспирно удря в гърдите ми мъжко сърце.

Минах покрай магазин просторен, пълен с захарни изделия.
Не ми стана сладко и подминах го с неолекнало душевно утежнение.
Продължих да се влача по пътя и зърнах бяла красива кола.
В нея се беше скрила млада сексапилна прелестна жена.

Не ми се вдигна настроението... И с наведена глава
не спрях да си вдигам бавно краката по пътя безцелен
към безцелно избавление от мрачна любовна тегоба. Тогава
на зрението ми се наби вратата широко отворена на зала за игри.

Мислех, че това усмивка ще издърпа на лицето ми, че ще ме освежи.
Настроението обаче, за досада и жалост, пак не пожела да се подобри.
Намусен, реших да променя пътя - какво ще стана ако завия встрани.
Промених посоката и влязох във улица малка, в която не съм бил преди.

По нея погледът ми жаден, търсещ интересно разведрение, нищо не откри...
Пресякох уличката. Ето, най-накрая излязох на познато място. Широко и
просторно. След няколко крачки сърцето ми сметачолюбско - о, радост! - бе
доволно, че срещнаха очите витрини на няколко компютърни магазини.

В единия видях две хубави изобразителни платки. Във другия в две гладки
кутии, с пъстри картинки обвити, бяха на топло завити два нови вършача,
дето караха сърцето на сметача да бие двеста милиарда пъти във минута.

Третата витрина на ред дойде. Полуусмихнатото ми, вече, личице се насочи
към група удобни електронни лоста, много чувствителни, с обратна връзка;
на всеки играч за такива във съзнанието живеят мечти, но рядко ще срещнеш
играч, който да отдели пари, за да си купи тази ценна удобна приставка.

Представих си как летя със самолет, владеещ пълноценно положението
с най-новия "контрол-дек". Ами да - омръзна ми с стрелките да се мъча...
Да бе, сигурно пак няма да отделя и лев, ще кажа, че е глезотия... Но не
може ли човек да си помечтае за сметачен лост? Както си мечтае разбитият за любов...

До лостовете лежаха няколко подложки с натискалца. На кутиите им бяха
сложени коли. Приятел имам дето за такова чудо ври, кипи... Волан със крачници мернах малко по-далече - хе-хе, още по гори за такова нещо същият приятел... Стана ми смешно. Салца вече бях готов да затанцувам. Забравих за мъчното начално предвитринно настроение. Учудух се как няколко лоста, кормило, подложки

за забавно сметачно управление, видяни през стъкло, могат да дадат на човек безплатно душевно избавление. Човешко същество от женски пол сърцето ми разби. Съвзет си рекох - какво пък.
Играч ли съм напет!?
Напет! Остават ми - Густо! - да изиграя безброй
електронни игри! Последната мисъл "ме усмихна" още по-широко,
защото заради някакви си бездушни машини ведър съм отново.

27.5.2003

Начало на стихосбирката


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), май 2003
Българска компютърна история от Българските сметачи
Пиши на Тош: todprog@yahoo.com, dzbe@mail.bg
Прочети още статии от Тош и други автори: http://bgit.net