Свещеният сметач - списание за поезия...
БРОЙ - 24 (юни 2003)
Брой 24  Свещеният сметач
 


·Играчът·


...Нелепа смърт, Мъртвото вършаче, Жаден за скорост...


 

Нелепа смърт

Събужда се насред нощта.
Не е завършил снощната игра.
Останали са гадове да шават.
Загадки има йощ да се решават.

Машина забръмчава в тъмнината.
Играчът впуска се отново във играта.
(Ако няма спящ роднина в стаята с сметача,
електрическо светило се преборва с здрача.)

От дни опитва се играта да разнищи.
Цаката на царя да напипа.
Желае всички гадни да очисти.
От тръпката победна да опита.

И тъй, насред нощта, захваща нова битка.
Играта се разгаря. Машината бибитка.
Гад след гад се срутват поразени.
Орди нови пъплят настървени.

Патроните не стигат. Гранатите са кът.
Бомби вражески наоколо гърмят.
Кръвта на струи се излива. Опасности гъмжат.
Снаряди смъртоносни все свистят, свистят, свистят...

Загубил е надежда героят на нощта.
Във погледа му мътен белее се смъртта.

...
Но ето, във далечината,
изскача лъч надежда - аптечка
се белее! Героят се изпълва с вяра - може и
да оцелее!

Към дара изцеряващ, тъй желан,
със мост масивен пътят е постлан.
Със крачки бодри тръгва към целта.
Надежда топла сгрява му духа.

Остава миг и
моста ще премине. Живота ще спаси!
Но, Боже, той не вижда
поста, дето дебне в ъгъла, в страни.

Нелепа смърт засреща пак играча.
Глава си клюмва в знак на траур пред сметача...

...
Събудиш ли се във тъма,
спомни си за героя - свидна
жертва, паднала във люта
нощна битка със врага!

12.5.2003

 

Мъртвото вършаче

Диск зашуми.
Вентилатор повее.
Играч във мигача поглед насочи.

Копчета щракат.
Мишки цвърчат.
Играчи безсмъртни в мечтите летят.

Кръвъчица се лее.
Животи се хабят.
От потни тела капки солени хвърчат.

Играта е люта.
Мускули болят.
Герои се бият и стрелят, и мрат.

...
Зад крепости здрави строят се градежи.
През долове дълбоки прокънтяват ехтежи.
Във битката люта сечат се два клана.
С едничка цел - победа мечтана.

...
Жребци с колелета по писти препускат.
Човеци във транс клавиатури не пускат.
Натискат клавиши и блъскат сметачи,
проклинат Вселена; пищят показвачи.

Ядосани люде поклащат глава - пак загуба клета
и нова закана - победата бяга, а е тъй желана.

...
Сметаче утихва. Светличе угасва.
След удар жесток вършаче проплаква.
Разцепено, скоро умира, горкото,

на дъното сметачно се разпръсва стъклото,
в което вградени са схемите умни,
разбити - о, мъка - от ръце безумни.

Играчът в изблик на гняв необуздан,
разби си машината без капчица свян...

15.5.2003

 

Жаден за скорост

Жаден за скорост пристъпва играча.
Със трепет засяда на стол пред сметача.
Поема в ръце волан електронен.
В длани притиска лост, и доволен,
готов е да тръгне във скоростна битка.

Остават секунди да се втурнат колите.
Нервите са опнати. Взират се очите
във светлините разноцветни,
даващи знак за начало. Светва

зелено - желаното пускало,
и мигом политат жребците
със мощни метални ръмжащи гърди.
Стрелват се бързо напред кат стрели.

Играчът опива се в луда игра.
Без капка милост настъпва газта.

Един подир друг задминава ги всички.

Доволен играчът потрива ръчички.
Отпива до дъно, с наслада, от
сладката скоростна чаша,
със страст изиграна.

15.5.2003

Начало на стихосбирката


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), май 2003
Българска компютърна история от Българските сметачи
Пиши на Тош: todprog@yahoo.com, dzbe@mail.bg
Прочети още статии от Тош и други автори: http://bgit.net