Свещеният сметач - списание за щуротии...
БРОЙ - 23 (май 2003)
Брой 23  Свещеният сметач
   
Тош
СЕКС-ът много го търсят
Разказ

 

           СЕКС

- Бабо Гичке, сипи още една ракийца ма!
- Заповядай, бай Тошо.
        Дядо Пешо удари с пестник по масата и извика.
- Д'ейба СЕКС, д'ейба!
- Тц-тц-тц - възмути се баба Гичка.
- К'о ми цъкаш ма! А-а-а! Д'ейба СЕКС, д'ейба! - бай Пешо пак удари гневно по масата.
        Баба Гичка, жена вече възрастна, но още с ум жив и разсъдлив, промълви.
- То съ е видяло - ша нъ опраат. Как'о биеш масата?
- Ша я бия, как няма да я бия! И теб ша бия, ако не ма слушаш! Аз съм сайбията!
- Уф, ша ма бии? Глей го ти, станал кожа и кокал. Я са стегни, Пешо, на стари години да ти са смеят 'ората!
        Бай Тошо набързо бе пресушил една трета от скоросмъртницата, дето
дядо Иван Кръчмарят беше донесъл.
- Прав си я човека! Как'о ни са месат тия СЕКС, д'ейба?! А? Да гъй империалистите, да гъй!
        Гочо и Пешо удариха злобно една о друга своите чаши.
- Тц-тц-тц... И ти ли бе, Гочо?! Как'о ви става на вас?
- Да гъй империалистити - подкрепи бунтовниците и дядо Иван - ЯЕЦ Козлодуй ша затваряме! А ма ха!
- Е, що ли ви одя по акъла и аз - рече баба Гичка и понечи да си ходи.
- Чакай! Накълцай малко домадьети изпървом, па после върви си гледай къщята - заповяда мъжът й. Робинята го послуша.
- Кажи ся, бай Иване, как'о мислиш ти за СЕКС-а?
- Е, чи секса я убаво нещо, хе-хе-хе. Убаво, убаво...
        В съзнанието на Иван Кръчмаря се върнаха за живот образи от лудите му
младини, когато се любеше с баба Гичка... Две влюбени тела, сляти в едно...
        Унесен в спомени по хубавата младост, бай Иван не чуваше приказките на двамата си съпийници.
- Хо-хо-хо. 'Убаво е секса, 'убаво. Ама остаряйми и ния... Да му са ни види, остаряйми...
        Покрай тримата възрастни мъже си играеше малкият Ванчо. Заради името
му често непознатите го мислеха за внуче на бай Иван Кръчмаря, макар че дядо
му беше бай Пешо.
- Дай да ударим едно по тоя случай!
        Шумно посръбване означи поредното изпразване на съдържанието на чашите.
        Иван Кръчмарят се ухили и показа поупадалите си зъби. Някакви неприлични спомени изплуваха в съзнанието му.
- Бай Иване, како стаа с теб уа?
        Той като че ли не беше на масата.
- Ало, Ваньо, да не си изгуби акъла?
        Малкият Ванчо се обърна, но разбра, че не викат него и продължи да си копае в градината.
- Що? А?
- Хо-хо-хо, за какво са беше размечтал, Ваньо, палавнико! - Пешо пощипна Ваньовата съвест.
- А, к'о? Бях са отнесъл на някъде...

        Дядо Пешо всъщност не подозираше за мислите на Ваньо, защото беше другоселец. В селото дойде чак когато беше ерген за женене, в търсене на работа, с която да се прехранва, след като бедствие удари родното му село и остави народа на стотици къщи да гладува.

- Ех, 'га бяйме млади... Какъв живот беше тогава... - продължи миналолюбието си дядо Пешо...

                ...

 

           Другоселец

Четири морни крака вдигаха прах по междуселския път от Сивокос за Цветник.
Отсреща им се задаваха още четири, които теглеха каруца. Впрягът спря
до двамината люде.

- Къде водиш тоз младеж, Тоше?
- Към селото. На работа при чорбаджията.
        Младежът се казваше Пешо. Идеше от съседното село.
- 'Убаво, айде. - колата продължи пътя си и вдигна прашна диря, която първо затули, а после бавно разкри изгрева на слънцето - предвестникът на новия ден.
        Двете момчета скоро стигнаха до Цветник.
- Чорбаджи, ей го Петьо, дето ще работи на твоите ниви.
        Чорбаджията беше седнал пред къщата си, похапваше зарзават и
посръбваше ракийца, за да поздрави утрото. Тошо побутна Петьо. Той се поклони на чорбаджията.
- Мари, тури още две чиниийки да закусат при мени тез' момчета.
        "Добър човек е тоз' чорбаджия" - помисли си Петьо.
        Димитър Чорбаджията не беше като другите големци. Винаги мил с работниците и с широки пръсти, щедри до прахосничество, когато трябваше да помага на изпаднали в беда.
- Ида, тате!
        След малко крехко създание излезе из вратата. Носеше посъдки и набодки за младежите. Петьо го погледна плахо. Красавица. Най-голямата
хубавица на селото. Хлътна още щом я зърна.
        Тошо седна първи. Замаяният от красотата Пешо гледаше момичето, чак докато снагата му се скри зад вратите на чорбаджийската къща. Сайбията го подкани - седни де! Той благодари и седна.

 

           Натурален акт

- Едно време са оправяхме ния, а ся СЕКС ша ни оправя... - неспираше да напява като проповедник бай Пешо.
        "Природата не търпи еднообразие..." - прокраде се, най-сетне, нова мисъл в старата мъдра глава на дядо Тошо и той смени темата.
- Абе, Иване, върнаа ли ви земята?
- Уф, 'га станайми на по 70 години... Как'о да я права? Не моа да дигна... пет кила вече... камо ли да копам на къра... Уф...
- Дадаа ли ви натуралния акт? - попита и бай Гочо, недоволен, че в кметството му искат какви ли не кетапи.
        "Натуралният акт" с баба Гичка се върна в съзнанието на дяда Ивана.
- Да, дадаа го. Един топ с бумаги сми натрупали у нази с документации.
- Тогава няма да са притесняваш, щом ги имаш домукентациите - 'наиш, СЕКС-а много го търсят недвижимиот имот - само да влезем и ша са опраим 'сички. - Дядо Гочо Любомиревиновски обичаше от време на време да изтъква, че е маке. Запийката с ракийцата на Ивана беше още в началото си, още не го беше ударила в главата, инак веч да бе запял за умиране и загиване...
- Тъй ли? - учуди се и домакинът Пешо. - За продан ли думаш!?
- Ам чи к'во? С твойто пусто родолюбие догде си стигнал?
        Иван отпи глътка люта водица и възкликна.
- До кривата Крушовска република!
        Гочо го погледна стръвнишки заради скверните слова и попипа камата на пояса си. Осъзна, че Прогресът няма нужда от нея - никой не мои го спре. Затуй отпусна пестник.
        Както "сексът си е секс" и забраните и благоприличието трудно го ограничават, така и СЕКС-ът, желан до полуда от Майката родина, единствен може да задоволи копнежа й да се слее с мадьерния свят на цивирлизована Ивропа.
- Ша на опраат и тва е! Д'ейба СЕКС, д'ейба. - постави заключението бай Пешо и тупна с все сила по масата. Старите му кокали накараха чашите с питие да издрънчат недоволно, но гласът им скоро утихна обезсилен.


Забележка: СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни. Виж напр. "Тъпанасов" или "СЕКС - главна задача на Партията и държавата!", сп. "Свещеният сметач", бр. 11, бр. 19


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош)
Списател на "Свещеният сметач"
Лична страница на Тош

Пловдив, 6.2002 - 5.2003
Прочети още статии от Тош и други автори, и на http://bgit.net