Свещеният сметач - списанието на мъдростта...
БРОЙ - 22 (април 2003)
Брой 22  Свещеният сметач
 
На-й-учно-измислен разказо-сценарий

Докторатът

Емил Юнаков случайно разбрал, че БАН се намеси на българското сборище на сметачолюбци http://bgit.net (виж: http://bgit.net/?id=55621 ) и ми разказа, че си спомнил странна случайна случка около някакъв Докторат - книжен лист с нестандартни размери - 296х209 мм, с напечатани на него интересни редове относно БАН. На долната му страна, както е редно, се синеели подписи на ст.н.с.д-р...

Докторатът
Приключенията на Емил Юнаков и неговите приятели
Мисли на известни и неизвестни сметачолюбчета и юначета


#стая не знам-коя на сграда еди-коя си в някой си град в Бълга... или в Лигуланд...?... Хм, все в г...

В душата на моя безсърдечност - разказвачът се борят много азове. Ази Азът съм Първ-Аз, Първо-Аз или Писач-1... Моите помощници са Писа...

Ще разберете с развитието на действието кои са, щото мисълта ме пренесе на мястото, където ми наредиха да се изложа и трябва да почвам.

Писач-1: Книги... Защо има толкова книги?
Писач-2: За да ги четат хората! Ох, че си прост!
Писач-1: Знам, но защо са тук?
Писач-3: Че си прост ли знаеш?
Писач-2: Щото сме в книгохранилище...

Застаряващ младеж разгръщаше с жажда страниците, в търсене на приятно четиво преди брака на младостта му. Другите го наричаха Наско, но и да го бяха извикали по име, нямаше да ги чуе, защото ровичкаше вглъбено из претрупаните лавици на Юнашката библиотека "Ивайло Вазев".

"Пълно схемно описание на 4681 с анализ на красотата на използваните умознатни похвати" от Ива Стъклописова - увличащо заглавие. Старият младеж винаги бе искал да види с очите си подробности около едновремешното производство на 4-битовите вършачета, затова остави книжката да си легне спокойно в страни от строя.
"Как да о+творим и-с най-скритите врати на "Врати"" - "От кога търся подобно нещо!" - и тази книга полегна. Писателят й беше самият Емил Юнаков.

Писач-3: Сам-ият автор на "Врати".
Писач-2: Брей, тц-тц-тц - Как да отворим и най-скритите врати на "Врати" и Как да творим с най-скритите врати на "Врати"...

Може би заради мъжкият му пол тя нежно обгърна книгата, писаната от обичаната от всички Ива. Той бе прочут юнак, а тя - художник-стъклописец. Рисуваше прекрасни изображения още от времето на първите стъклени плочи с искрилно управление, от самото зараждане на Стъклената низина.

Бодрите крачки на замисления любознателен сметачолюбец раздвижиха въздуха в стаята, ухаеща приятно на книги, отразяващи и привличащи пазители на спомени и обвивките им.

Защо ли си прави труда това момче? Що не търси както би трябвало? Щука покрай тези лавици, вместо да даде на сметача насоки за ровичкане, а той, като съвестен служител, да изложи на показвача предложения от наличното в хранилището, и да му помогне да разбере какво всъщност иска да получи?...

Писач-3: Какво има да го мислиш, Първи? Тази половинчата умознатност навсякъде... Гледаш - много напредничаво, шарени образчета шетат по платната, въртят се джунджурии, дето "още малко да ги пипнеш"... Уж са в пространството, ама са на плоския показвач - плоски като него. Струва ми се, иска нещо пространствено "старият юноша"... И иска да пипа, да стиска нещо различно от ключища, подредени в една равнина.
Писач-2: Така е, през онова време умознанието още не беше развило достатъчно средствата за обратна връзка с чувствениците за допир... а нали ги знаеш човеците - все искат да обарват.

Момчето се беше запътило към местенцето, отделено за звучудотворчество. Струната на любовта към благозвучията трептеше в нежната му душа заедно със сметачолюбската. Като всяка струна, и звучудната жадуваше да я опънат.

Я, раздел "Звучудо за деца".
"Най-прости поредици неравенства за съчиняване на чудни звуци" - "Тази я знам наизпис... " - Наско мина към съседен раздел.
"Как да предсказваме преходите назад по честотите, или алгоритми за търсене с връщане, използвани при композирането на музика"
"Не..."
"Чудото на звучудото"
Този път бяло-черно-цветните страници на творбата се разлистиха в цялата си прелест пред очите на юначето. Невиждана красота:
звучудо представено с цветове; образо-звучудо; звучудо, описано като стройни и нестройни редици с числа, с различни бройни системи, изразени с различни знаци... тонове, извлечени от други тонове; музика, изразена чрез стихове, с помощта на почти разумни глаголища, творящи поезия според благозвучията... звучудо, вживено в неустоимите движения на женско тяло и какви ли не други начини за изобразяване на чудото на звучудото...

Неземна красота...

Писач-3: 'ма не са научи да не ги лепиш тия грозни клишета!
Писач-2: И забрави да кажеш, че "неустоимите движения", заедно с всичко друго, са застъклени в отразяващ душедържател - плоча, закачена към книгата.
Писач-4: Ти пък, П-2, забрави, че и към "Творенето със скритите врати" имаше лъчева плоча. Две даже.
Писач-1: Благодаря, приятели... Какви ли глупости щях да пиша без вас...

"Десет книги май са достатъчно..." - помисли си момчето, събра новата плячка и се запъти към дома.


Второ действие.
Изглед отвън, пред хранилището, към улицата. Пълно завъртане на гледната точка, обхождане със снимача на сградите и улиците, които се виждат. Близък план на разказвача.

Писач-3: Той е невидим бе!
- Да де, на Наско, исках да кажа...
Писач-3: И какво ще му видиш?
- Чети по-надолу и ще разбереш.

Ей, чакай бе... Тези сгради... Тези улици... тия места са ми познати от някъде!

Писач-3: Естествено, това е Пълдин - родният град на твоя приятел, на когото разказваш тия щуротии... И, доколкото разбрах, изненадан си ти, а не Наско, за да му даваш близък план.
Писач-2: Само дето на оня свят значката на града звучи малко по-различно.

- Нека го видят възприемателите. Лошо ли и е да зърнеш красиво лице? Нали и момичета ще гледат тоя филм? Те обичат близки планове на главните герои... Все едно че не си аз и не си гледал какво правят вълшебниците и как печелят сърцата на почитателките.
Писач-3: Знам бе, Първи, ти имаш нос на предписател. Този близък план ще направи от Наско звезда...
Писач-4: Хе-хе, като го гледам ще настигне Лайнардо Капри.
Писач-2: Ха-ха, само полът им... може би... е общ.
Писач-4: Не се сепкай де, за "заблуда на противника" го казвам... Ако в сценария пише всичко, за какво ти е да гледаш филма?


Трета сцена.
Преход. Затъмняване на второ... действие... Или трябва да е сцена?
Писач-3: Все в г...
Изсветляване на трета сцена до достигане на нормално светлопредаване на изображението. Обикновена домашна обстановка на юнак.

Писач-3: Какво значи "обикновена обстановка"?
- Разхвърляна стая. Подът, масите, стойките, поставките - всичко е затрупани със сметачи, платки, машинки, книги, листове, плочи, ивичници, благозвучници, филми, снимки...
Писач-3: Хубаво, хубаво, мога да си представя...
Снимачът гледа към вратата на стаята. Тя се отваря плавно и се вижда влизащият Наско в цял ръст. В дясната си ръка той стиска неудобната дръжка на найлонова торбичка, натежала и изпъната от дебелите книги, с които любознателният младеж я е нахранил. Наско бърка в чантата и вади една от книгите.
Писач-2: Ако аз пишех сценария бих ги извадил и трите.
- Защо?
Писач-2: Иначе много пряко насочваш вниманието на читат..., или въобще възприемниците и действието става лесно предсказуемо.
Писач-4: И скучно...
Наско промуши ръка надълбоко и с широк захват изтегли и трите носителя от измъчената торба, след което ги прехвърли на маса, на която по случайност е останало малко свободна памет. Чантата, като листо, се отрони от ръката му, простря се на земята и задружно се прегърна с другите боклуци по пода, седем от които бяха книжни жертви, плячкосани в някой предишен излет в Ловен парк "Ивайло Вазев" и още държани в плен.

Писач-3: Както го удари на сценарий, има да се оплиташ в цяла сбория подробности.
- Спокойно, ще го измислим.

Чудото на звучудото от Морчо Василев и Петя Василева, 4681 от Ива Стъклописова или Врати от Емил Юнаков? Изборът беше труден...
Писач-3: Внимавай с клишетата, предупредих те!

"Хм... защо си задавам този глупав въпрос - влязох през вратата, следователно последната ще бъде първа, както са казали мъдреците!"

Наско взе избраницата в ръце и му липсваше само малко музика, за да се почувства като на романтична среща с любимата жена.
Писач-3: По-скоро мимиче. Какво го състаряваш изведнъж?

Наско поиска музика от бездушната си приятелка - Машината. Тя го обичаше и винаги, когато й поискаше нещо, му го даваше.

- Уредба! Музика. Запис 3851, страна Б, песен 10.
Писач-3: Уф... Това да не ти е 2017-та според някое режисьорче от 80-те години?

Липсваше му само звучудо, което да го гали по ушите, докато зрението се взира в листовете. Наско сви дясна длан във формата на гребло, загреба няколко пъти в купчината с касети и пъхна в гнездото на уредбата тази, която по волята на случая се озова в ръката му.

Навън бе зима, но окъсняла. Пролетта бавно, но без да се предава, напредваше и се задаваха все по-топли дни. Птичките чуруликаха ведро.
Писач-3: Уж щеше да пишеш сценарий за юнаци и сметачолюбци... Къде се отплесна?

Чува се шумът, който целулозата издава, когато е нарязана на листове с равни размери, наложени един над друг, и човешка ръка прокарва пръсти по страничната им повърхност, откъм която листовете са най-тънки.

Писач-2: Що не го кажеш по-просто? Стига си се надувал с тия словозаврънкулковщини, словозаврънкулковец със словозаврънкулковец! Ядосваш ме!

На фона на музиката се чува шумът от бързо разгръщане на страници. Наско извършваше първата стъпка на обхождането на свитъка, за да отбележи най-силно набиващите на очи местенца.
Страници 24, 45, 120, 126, 127, 135... 126-135; 163, 164, 220...
"Дали има някакъв закон, на който се подчиняват най-забележителните места в книгата?"
...235-240, 250...


251
Работа с четиримерни изображения със средствата на "Изобразител"

Въведение в четвъртото измерение

Детето научава за третото измерение постепенно. В началото то вижда само плоски образи и е неспособно да прецени разстоянието до предметите - винаги протяга ръчица да ги пипне. Само месеци са необходими на очите, обаче, за да се сработят и да дадат на човека представа, макар не пълна, за дълбочината на изображението - третото измерение. Четвъртото е лесна добавка - поредица от триизмерни светове.

Тримерният свят (включително в "Изобразител") представлява съвкупност от точки, отсечки, многоъгълници, кълба, различни криви и други обемни тела и взаимозависимости (за подробности виж предходната глава - "Въведение в Изобразител"). Тези градивни частици могат да бъдат твърди и гъвкави, неподвижни и подвижни - способни да се преместват или въртят около други части по някакъв закон, който да позволява сигурно връщане в началното състояние и да не разрешава непозволено преместване.

Например ако искаме да изобразим робот, който да движи по-големите си части една спрямо друга в определени граници, трябва да опишeм допустимото изкривяване, въртене и преместване на частиците, с които сме го построили. Преобразованията над съвършено твърдите тела са по-леки за вършача и по-лесни за обяснение, но ако се търси по-голяма близост до действителността, за предпочитане са гъвкавите частици.

След като сме построили тримерен свят, четвъртото измерение се

Зачелият се застаряващ младеж отгърна на следващата страница.


252

представя като низ от промени, извършвани над тях...

Незнайна свита книжчица, подаваща се няколко листа по-напред в сметачолюбската книга, отвлече за миг взора на юначето.
Погледът му, обаче, бързо се върна, откъдето дойде... И реши да прескочи десетина реда, за да зърне, най-накрая, малко глаголи.

Първо предписание с "Изобразител"

//Тази глава на "Глагол" за "Врати" създава твърд тримерен свят,
//съствен от триъгълник, който по четвъртото измерение се върти около
//един от трите си върха.

Глава()
{
Извикай спомени, предишно изчертани врати.
Запомни особености на вратите.
Извикай Врати, Чертане, Четиримерно.
Създай триъгълник, равностранен, по краищата на вратата.
Завърти го около произволен връх с въртележка 4 секунди.
Покажи света и изчаквай изключване от потребителя.
}

- Умно... Не трябва да блъскаш по ключовете толкова, колкото в "Тринки"...

Писач-3:...тримерно-четиримерната уредба, разразботена от Наско...

Стърчащото нещо - бял лист, остана на едно разгръщане от юнака.
Писач-3: Но той е нетърпелив и вместо да си дочете страницата, отваря следващата, издърпва бялото нещо, свито на четири, и го предоставя на погледа си.


ЛИГУЛАНДСКО ДРУЖЕСТВО НА НАУКИТЕ
ОТДЕЛ ПО СМЕТАЧИ И СЪОБЩЕНИЯ

НИЗ ОТ СЪБИТИЯ
Днес, 10.12. 2002 г., дъра-бъра, въра-гъра, ст.н.с.д-р... по редовна докторантура по специалност 02.07.20 "Съобщителни мрежи и уредби".
На изпита се яви Дъра-ера.
Бяха му зададени следните въпроси.

A. ПИСМЕНО:
1. "Си" - особености, области на приложение. Основни видове оператори на езика.
2. Основни услуги в Мрежата - мрежовест, обмен на свитъци, отдалечено управление на сметачи, свръхслово.
Б. УСТНО:
1. Референциално индикативно класово общество в обективната реалност.
2. Фотомодели на "ISO".
3. Протокол за хранене в ресторантите на "TCP".
4. Програмините езици от близкия изток Хътъ-мълъ и Хъка-мъка-лъ

Въз основа на отговорите на писмения и устен изпит на Дъра-ера съставът определи обща оценка Много добър (Пьят, нула-нула).

Следседател: ст.н.с.д-р-б-р....
Крайници: ст.н.с.д-р-б-р...


Старият юноша препрочете няколко пъти черното върху бялото и синьото върху черното (при подписите), въпреки че почти ги запомни наизпис от раз.
Писач-4: Препрочете и лилавото от печата...
- Така ли се става доктор? - зачуди се юнакът. - Само "Си" ли трябва да можеш да оперираш!? И сигурно да ползваш мрежовестка и да пишеш на свръхсловесен смислов описател...

Пиу-пиу-дзър-бър. - из-д-р-нча телефонът.
- Говорник. Вдигане. Включване на говорител. Усилване 26.245 dB. Записване на разговора.

Писач-3: Казах ти да забравиш тия девето-десетилетни 2017-тогодишни изглупявания!

Наско вдигна слушалката от земята, малко след като метна настрани закриващата я папка по Знание за вероятностите, на която пишеше:

Няма случай, в който случайното да е случайно

- Слуша Наско Глаголев...
- Тони те прекъсва... К'во правиш?
- Чета за доктори.
- О, и с медицина ли смяташ да се занимаваш?!
- Ох, не бе... Включен ли ти е сметачът?
- Що питаш...
- Чакай моят да запали, че го бях остави да поспи...

Писач-2: Сметачетата не са като трошките на колела - палят от раз, няма хъка-мъка - да въртиш ключа, а бараката да се дърпа и да не ще да запали. Но много бавно загряват някои сметачета... Не са като двигателите с вътрешно горене - кат' запали тръгва.

- ...Някаква докторантура ми падна от Небето.
- Хе-хе-хе, по каква специалност. Хирургия?
- Да - опериране на "Си" и свръхслово.
- Тц-тц... Че ние сме доктори бе! Хе-хе...

Сметачето на юнака потегли. Наско хвана светлинен сметачоосъществител с формата на ютия и изглади с него "Низа от действия" на Лигуландското дружесто на науките. После помоли другаря си да изключи слухарчето на говорника, за да не се смущава предаването и зачака "нищото" и "нещото", преобразувани в звукови честоти, да прехвърлят мислите му по жицата.

Писач-3:Дай да направим някакво изчанчено преходче, плавно превръщане на Наско в Тони?
- На "Върба" в 1988 г. този номер беше свеж - ново умознание, свръхсметачи се използУваха... Но к'от' беше, ех..., беше... "Минаха години, остарях и аз със вас"...
Писач-5: Да опитаме нещо като в "Довършител 2"?
Писач-4: Да! Например Наско става на полутвърда течност, докато обстановката в стаята потъмнява и подробностите в нея изчезват. Зад гърба му остава само черно. Полутвърдото нещо се сплесква и става на водно кълбо, от което в светлина се изражда Тони, на същия черен фон, който във втория кадър започва да лъщи, все едно че кълбото Тони е в по-голямо черно блестящо кълбо.
Постепенно сферичната форма става плоскост, докато кълбото променя формата си и след като полутвърдата течност придобие завършеният човешки образ на Тони, черното отзад изсветлява, докато се стигне нормално светлопредаване и се види обстановката такава, каквато е. Е?

- Малко сложно ми се вижда.
Писач-4: Измислиците са сложни. Не е само да насочиш снимача към едно лице, после към друго лице, после да дадеш среден план, после пак близък и така. Това не е мелодрама, трябва да има действие, превръщане...

Четвърта сцена
Вижда се разгърнатият лист от Лигуландското научно дружество, личат ръбовете, врязани в него от предишното му сгънато състояние. Снимачът се приближава плавно към листа. Движи се под ъгъл. Околността на листа се размазва, така вниманието се съсредоточава само върху него. Бялата книжка запълва все по-голяма част от рамката на изображението. Движението спира. Надписите, подписите и печата се размиват за миг и бързо се избистрят, връщайки резкостта си. Словото е написано със същите видове знаци, но съдържанието е променено.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ПО КОМПЮТЪРНИ И КОМУНИКАЦИОННИ СИСТЕМИ

ПРОТОКОЛ
Днес, 10.12. 2002 г., комисия, назначена... дъра-бъра, въра-гъра, ст.н.с.д-р... по редовна докторантура по специалност 02.07.20 "Комуникационни мрежи и системи".
На изпита се яви Дъра-ера.
Бяха му зададени следните въпроси.

A. ПИСМЕНО:
1. "Си" - особености, области на приложение. Основни видове оператори на езика.
2. Основни услуги в Интернет - електронна поща, обмен на файлове, Telnet, WWW.
Б. УСТНО:
1. Референция и указатели. Класове и обекти.
2. Модел на "ISO".
3. Протоколи за "TCP".
4. HTML - XML

Въз основа на отговорите на писмения и устен изпит на Дъра-ера съставът определи обща оценка Много добър (5.00).

Председател: Ст.н.с.д-р....
Членове: Ст.н.с.д-р...


Пета сцена

Сметачолюбецът се беше изкривил на стола и налагаше натискалцата на сметачето с върховете на пръстите си. Вглеждаше се изпод вежди в лист с нестандартни размери - 296х209 мм, с ясни спомени, че е бил прегъван на четири. Той не помнеше, но бе прекарал голяма част от живота си пъхнат между страниците на някаква глаголарска книга за "Прозорци".

Листчето привличаше окото. Може би най-големият му чар се криеше в изложените най-отгоре надписи, лилавия печат по-долу и подписите на тримата Ст.н.с.д-р. Словото между тези две крайности довеждаше изкривилия се на стола възрастен юноша до умиление и сълзите само чакаха повод да рукнат от нажалените му младежки очи.

Изведнъж, кой знае поради каква причина, Сметачолюбецът изстена на глас разкъсващия душата му Въпрос:
"Колко непризнати млади доктори по "Съобщителни мрежи и системи" има по тоя свят, Боже..." - и тихо заплака.


 
© Тодор Илиев Арнаудов (Тош)
Списател на "Свещеният сметач"
Пловдив, 6 април 2003