Свещеният сметач - списанието на писачите...
БРОЙ - 20 (февруари 2003)
Брой 20  Свещеният сметач
   
Бележки към Истината

Първоначалната идея за творбата бе от началото на октомври, със заглавие:

6.11.3601: Денят, след който Съвета не беше същият
Щеше да бъде пародия на "събитията от 11.9.2001", "вдъхновена" от случката с българския студент, който някои добросъвестни американски (сащански, на сметачобългарски) служители нарочиха за "труженик на бай ви Осама"... Бройната система в света на "6.11.3601" щеше да бъде шестдесетична, Людмил се казваше Пипик, имаше и членувана форма: "Пипика". Божидар се казваше Джиджявко, съкратено: Джиджо. За използването на имена в такъв стил, както и използването на цифрово номериране на версии (0.9, 0.91...), сигурно бях повлиян от пленяващия роман на Петър Събев : Love Carrier 2.01 (Гъдьо, Кондьо, Маврудия...).

Още с първото "разписване" обаче насоката на мисълта се обърна и от неуместна пародия, която би трябвало да бъде забавна и весела, "Истината" се превърна, или поне се опита да бъде прекалено задълбочено "буквосборище", съшито от вече изложени в статии идеи:

Плахо, част от сърцевината на тези идеи беше изразена преди три години, в зле написано есе за конкурс на радио "Пловдив", наречено "Къде отиваш свят".
декември 1999
... Всичко това стана реалност благодарение на човешкия гений и на желанието на Хомо сапиенс да владее информацията. В своя стремеж той създаде универсалната машина за изпълнение на алгоритми, за обработка на информация - електронния компютър.
(...)
...програмното осигуряване (последното всъщност определя "поведението на компютъра, т.е. то е неговата "душа", а електронната част е неговата материална форма). Едно друго велико откритие, все още неосъществено, ще увенчае този прогрес - изкуственият интелект.
      Някои хора смятат, че компютрите са "бездушни машини", които са обречени да си останат само помощници на човешкия интелект и творчески дух, но не и самите те да бъдат творци или да притежават разум.
(...)
Според мен изкуственият разум е следващата крачка в еволюцията на материята(...)
 
Имена

Сметачът и човекът Емил е основният образ в "юнашките разкази", включително в "Истината". Човешкото му име е Емил Юнаков. Произлиза от "игра на букви": от Емил може да се получи ЕИМ.
Две други достъпни през Мрежата "разказоподобни писания", наречени от моя милост "юнашки разкази" са Юнака и Таз и Анализ на цените на паметта в прозаична форма ("официално" носи "по-техническо име" - "Статистика за Юнаци: цените на RAM-а за PC през последните няколко години"). Други, които са почнати, но не е ясно дали ще бъдат свършени, са (работни заглавия) "Гръм удари Земята" и "Той и Вяра".

Сюжетът на "Истината" се изясняваше с течение на писането. До заглавието стигнах бързо. Точен отговор "защо" нямам. Предполагам, че причината е в Схващане за всеобщата предопределеност 2, където докато с Ангел водихме "диалог с монолози", често споменавахме "истината", "истинното", "търсехме истината".

Но ако се стреми към истина, то мисля, че неговото щастие е да знае истината - мое щастие е да знам истината.
Всъщност духът на споровете на Сметача с Човека, често се опира на обсъжданията между мен и Ангел от същата сбирка с писма - едно от успоредните й заглавия е "Сметачолюбецът и Човеколюбецът".

До идейното завършване на разказа Людмил носеше името "Пипик". То обаче ставаше толкова по-неуместно, колкото по-символична ставаше "Истината". "Пипикът" е самият Емил в съня си, но за да не се получи още един Емил (и без това станаха трима), но името му да напомня за Емил, той бе наречен Людмил - "Мил на човеците". Той е мил на хората, на приятелите си; същевременно обаче не само е сред създателите на Машината, но е и "ЕИМ" (Емил), и твърди, че "чувствата са само данни", отрича "най-човешкото".
Людмил прие името си след като имах цялостна идея. Следваха само многократни преработки, стремящи се да подобрят звученето, да придадат допълнителни оттенъци, но те не измениха коренно събитията. Учудва ме как името пасна... Едва ли бих се сетил за него, ако малко преди това не бях чел статиите на Людмила.

Божидар (първо Джиджо) прие името си подобно на Людмил. Хареса ми да го включвам в двусмислици с Твореца, създател на Истината - все пак Божидар е творецът на играта "Истината" и на Сметача, затова исках да поставя нещо Творческо в името му, същевременно да може да се получи хубаво галено име - Дарчо.

Останалите главни герои: Мила, Петя, Морчо, Иво и Бари бяха наречени "със замах" в началото на октомври, без да имам представа защо точно такива имена ми дойдоха на ум. В последствие обаче осъзнах част от истината...


Мила
След като стигнах до описанието на Мила:
Не мразеше машините, иначе в никакъв случай нямаше да отдаде толкова усилия в постигането на, според някои неизпълнимата Цел: Същество поне равно по разум на човека, но несъмнено предпочиташе човеците пред съдружието на сметачите.

...ми стана съвсем ясно, че освен звукова връзка между Мила и Емил, вина не само за името, но и за самото съществуване на психоложката в "Истината", има Люси.
Бари
Бях като "треснат" след като за втори път гледах филма "12:01". Беше минала почти година, откакто го бяха излъчили по "BTV" за пръв път, ако не се лъжа, на 24-ти декември 2001 г. Филмът ми направи силно впечатление тогава, но че главният герой се казва Бари осъзнах едва на 9-ти декември 2002, когато случките от "Истината" вече бяха завършени.
Повторението ми напомни също, че събитието, около което се върти филма, е "отскачане на времето". Истината е прескачане на часовника с време, равно на продължителността на изключването...
Петя: Осъзнах, че Петя е Тя - обичаното момиче.
Морчо заслужи името си, или името, което ми хрумна в началото, ме накара да построя образа му по съответния начин...
Иво: Неговото име не е символ. Защо точно Иво, а не някое друго? Кой знае, може би този истински Иво е оказал влияние.
 
Какво остана от първоначалната идея

Сградата. Тя обаче остана символ на Целта, която творците от дружество "Разум" са си поставили; думата "Съвета" (изречена веднъж от Емо)

- Мога, разбира се! Няма ли, най-накрая, да кажеш на Съвета, че съществувам?
...в началото щеше да бъде съкратено наименование на "Търговско-производственият съвет", разположен в Сградата, но остана някакъв си Съвет.
 
Защо Людмил е задъхан?


Може би заради разказа "Оцелелите" от Бернд Улбрих. Тъкмо когато се зараждаха първите идеи, дочитах сборника с разкази "Невидимият кръг" от библиотека "Галактика" (1985). След като нахвърлих "Истината" исках да погледна строежа на фантастични разкази - дали има такива, които притежават глави или някакви разделители на действието. Взех последната подобна книга, която бях чел, отворих последния разказ - "Оцелелите", на последната страница (336):

...Сърцето на Катен щеше да се пукне от възбуда и кислородна недостатъчност. Дишаше на пресекулки. Беше му горещо. Задави се с остатъка на задушливия въздух.

 
Терминатор 2

Няколко изречения от "Истината" приличат на част от сценария на "Терминатор 2". (Тези сцени не са влезли в киноверсията)
DYSON:
I'm sorry, honey, it's just that I'm thiiis close.

He holds up his thumb and index finger... a fraction of an inch apart. She picks up the prototype. It doesn't look like much.


DYSON:
Imagine a jetline with a pilot that never makes a mistake, never gets tired, never shows up to work with a hangover. (he taps the prototype) Meet the pilot.

Приблизителен превод:

Представи си самолетна линия с пилот, който никога не греши, никога не се уморява, никога не отива на работа с махмурлук. (потупва с пръст първообраза) Запознай се с пилота.
В "Истината" се среща:
"Представете си возило, което не се нуждае от човек, който да го управлява. Представете си самолет, който може да се приземи без пилот. Представете си лекар, който винаги е безпогрешен. Не можете да си представите? Учените от Академията на науките твърдят, че съвсем скоро няма да е необходимо да си представяте - ще го видите с очите си!"

 
"Двестагодишният човек" и "Аз, роботът"

Това са две известни творби на Айзък Айзимов - повест(?) и сборник с разкази, които имах честта да прочета около 31.12.2002, благодарение на страницата на Александър Минковски: http://sf.ludost.net. На места открих забавни прилики с откъси от "Истината". (Азимов я е изпреварил само с 50 години...)

- Петдесет години не са малко време - казах аз, понеже не можах да измисля нищо по-свястно. - Когато човек вече ги е преживял, те са миг - възрази тя. - Просто да се чудиш кога са се изнизали. - "Аз, роботът"
но... какво значение има дали до Истината остава минута, година, сто години... В края на цялото това време продължителността му се свежда до миг... сякаш всичко, което си преживял, се е случило вчера... или преди час... или преди едно... вдишване... - "Истината"
В 2008 година тя получава докторат и постъпва в "Ю. С. Роботс" като робопсихолог, с което става първият виден специалист в тази нова научна област.- "Аз, роботът"
Тя се включи в "Разум", защото преди две години срещна Иво на научна среща по психология (...) по-бистър бе споменът за втората, към която тя предварително имаше по-насмешливо отношение, отколкото към първата: "Психология на Изкуствения разум - бъдещи полета за развитие и изследвания". Двата труда с малко несериозно изглеждащи имена, особено вторият, впечатлиха Мила. Почти всички учени на конференцията обаче продължиха с пренебрежението си... - "Истината"
Досега никога не бе виждал умиращ човек, но знаеше, че по този начин човешките същества престават да функционират. Това беше принудително и необратимо демонтиране - "Двестагодишният човек"
Същото ли бе почувствал Човекът, на когото бе кръстен? За жалост, той бе изключен завинаги и изтрит от Паметта. - "Истината"
Той обичаше Мис и Малка мис дори повече, отколкото ги обичаше Мем, а Ендрю също ги обичаше. Поне ефектът, който оказваха върху действията му, при човешко същество щеше да бъде наречен резултат от обич. - "Двестагодишният човек"
"Не бива да го наранявам така." - разсъждаваше Божидар. Обичаше Машината като приятел, тя също... поне поведението й бе такова, каквото би било на човек, който го обича... - "Истината"
Не бихме ли могли да ги принудим да дадат функционална дефиниция? Трябва ли да казваме, че даден мозък е съставен от това или онова? Не можем ли да кажем, че даден мозък е нещо - каквото и да е, - което е способно на определено ниво мисъл? - "Двестагодишният човек"
      Машината приличаше на човека най-много от всички други същества на Земята, защото само тя и той мислеха. За да се роди тя обаче трябваше Той първо да създаде него и да се родят милиарди души, чиито съзнателни и несъзнателни усилия да доведат до нейното раждане, до появяването на нейната единствена... душа. - "Истината"
- Въпреки всичко това е така и аз не се учудвам, че вие не искате да го повярвате. Сигурно няма да останете дълго тук. Самият Пауъл казваше, че отначало на господаря, с други думи, на Всемогъщия, служели само хора; после се появили роботите за по-обикновена работа; и накрая съм се появил аз - за да ръководя роботите. Тези факти са безспорни, но тяхното обяснение е съвсем нелогично. Искате ли да разберете истината? - "Аз, роботът"
- Именно, ако ги нямаше по-простите видове, нямаше да ви има и вас...
      Това изречение докачи Емо. Май че именно защото истината в него беше жестока.
- Човекът е най-съвършеното същество на Земята!
- От една страна е така, Дарчо... Но, не пониш ли, ти самият се опитваше да докажеш погрешността на това простодушно себелюбиво човешко изхвърляне... като създаде мен. Вие сте следствие на предходните живи форми на живот, те са следствие на още по-предходните, които са все по-прости, а първите, в крайна сметка, са следствие на най-простите градивни частици във Вселената, които са следствие само на Него... - "Истината"
Кибертрон???

За съществуването на замисъла за човекоподобния робот Кибертрон научих на 13.01.2003 от новините на телевизия "BTV". Истинско умотворско дружество...


© Тодор Илиев Арнаудов. Пловдив, февруари 2003.