ЕИМ СВЯТ - Списанието на Юнаците...
БРОЙ - 17 (юли/2002)
Брой 17 (юли/2002)  Свещения сметач
 
Следващото еволюционно стъпало

        Преди повече от 3 милиарда години на планетата Земя, въглеродните атоми започнали да се свързват във вериги. Голям брой комбинации се създвали и разпадали, докато се образували устойчиви молекули. Те били основата напървите клетки, чието развитие, с течение на времето водело до създаването на все по-сложни самоорганизиращи се системи. Дошло време, когато умът на вид, ходещ изправен на два крака, развил способност да извършва най-висшата форма на обработка на информацията - мисленето.
    Заради конкретните свойства на материята в нашата вселена, самоорганизиращи се молекулярни системи могат да се породят от елементи, и при условия, подобни на тези, при които са се породили на Земята. Подобна среда, подобно космическо тяло, подобен енергиен поток. Свойствата на химичните елементи от нашата Вселена предопределят и първоначалното възникване на живите организми: "бълтъчните форми на движение на материята" и тяхната способност да се развиват "несъзнателното". Това развитие води до усъвършенстване, но поражда и много "натрупващи се грешки" и "несъвършенства", някои от които са заложени в самите градивни елементи на живота - белтъците. Такава "грешка" или по-скоро "слабост" на белтъчните съединения е ниската скорост, с която работят живите информационно-обработващи системи, например човешкият мозък. Неговите "смайващи" способности се дължат най-вече на броя на невроните - около сто милиарда, всеки от които обаче, превключва с достойната за снихождение скорост на електромеханично реле - няколко стотин пъти в секунда, или приблизително няколко десетки милиона пъти по-бавно от съвременните вършачета. "Биологичен недостатък" е бързината за пренасяне на нервните импулси - скоростта, с която се разпространяват въобрази по нервните влакна едва надминава 100 м/сек, и то само що се отнася до "широки въобречки", каквито са връзките на гръбначния мозък с главния. Химичната природа на процесите в живите организми е причината за ниската скорост на работа и в двата случая. При човека, тези недостатъци се проявяват например в съществуването на господстващо и подчинено мозъчно полукълбо. Това произлиза от трудностите при общуването на по-отдалечените неврони от различните полукълба, заради което мозъкът не може да използва едновременно пълните възможности и на двете. Ниската скорост на съобщенията в живите организми частично обезсмисля някакво бъдещо обемно увеличение на мозъка като начин за развитие, защото отдалченените неврони все по-трудно ще си взаимодействат и общата "мозъчната производителност" няма да се повиши съществено. Знаем, че невроните са най-добрите логически "градивни елементи измислени от природата" през последните няколко милиарда години. Вероятно техните недостатъци не могат да бъдат "закърпени" и "техническите им качества" подобрени съществено.
    Човекът е "разумно същество", но знае ли умът ни нищо за за протичащите в тялото процеси? Имаме ли съзнателна власт над тези процеси? Органите ни рабоят "автоматично" и ние научаваме за "повредите" по животински начин - болка. Човекът е само мислещо животно. Мисловната му дейност не съответства на неговото тяло, което има примитивна система за самодиагностика, недостатъчно добра защита от болести, слаба способност за възстановяване на загубени или "повредени части"... Големите възможности на мисленето изобщо не се използват от тялото. Може би, защото белтъчният живот няма функционални възможности за това? Може би чрез генно-изменение, това може да се промени? Не мисля. Според мен, за да има някакво съществено "подобрение" трябва да се започне "на чисто".
    В биологичната еволюция има логика и тя изглежда "умна". На нейният "ум" дължим съществуването си, но той не може да се съревновава с ума на своето творение. Нашата способност да се учим да бъдем разумни, коренно промени пътя на видовата ни еволюция. Макар биологично да сме почти еднакви с висшите маймуни, ние притежаваме безкрайно предимство пред тях. Разумът е преграда пред "обетованата земя на безкрайното развитие". Видът, който я преодолее, може да се усъвършенства безпределно, а всички останали остават под властта на "еволюционните прищевки" и на копнежите на прескочилите преградата да развиват познанията си. Ние едва ли се развиваме биологично в последните хилядолетия, но информационно се изкачваме стремително към висините. Умовете ни оползотворяват все по-пълно своите "проектни" възможности благодарение на усъвършенстващите се средства за обучение, съобщение, общуване, творчество. Новите начините за извършване на тези дейности са представители на развиващите се, все още немислещи неживи веществени образования, които могат да се "раждат" и усъвършенстват единствено под ръководството на разумна система, в нашия свят: на човека.
    Информационното ни развитие подпомага развитието на неживата материя, а развитието на неживата материя, подпомога нашето личностно информационно развитие. Човекът, с непрекъснато усложняващите се и все по-могъщи технологии за преобразуване на материята, се превръща в двигател на еволюцията на този вид вещество. Неживата материя не може сама да да се размножава и да расте, човекът извършва този процес. Човекът обаче също е зависим от неживата материя, защото не може да върви напред в своето развитие без да се опира на вече създадените от самия него устройства. Равнището на развитие на неживата материя дори се използва като мерило за нашето развитие! Човекът го направлява, но всъщност, машините го осъществяват. Днешните машини стават "създатели" на утрешните, тяхната част от работата става все по-творческа. Така ще дойде денят, в който хората, с помощта на немислещи машини, ще пресъздадат "чудото на мисленето" и ще сътворят мислещите машини, равностойни, или по-вероятно превъзхождащи ги по умствени способности представители на вида "разумна машина", който ще бъде способен да се самоусъвършенства и да става все "по-разумен" и по-съвършен. Този ден наближава, макар че не знаем колко е далеч от нас.
  Основната трудност при осъществяването на тази мечта не е техническа. Разбира се, по-високата производителност и по-големият обем памет са предимство за всяка система за обработка на знания, но разрешаването на проблема за изкуствения разум ествествено, е в ръцете на човека. Въпреки напредъка в тази област през годините, всички досегашни изкуствени интелекти са само бледи и "грозни" подобия на разум, твърде далеч от мисленето. За "съжаление" изкуствения разум не може да се самопороди, колкото и високо да е бързодействието на изчислителните системи... За да създаде изкуствен разум, човечеството трябва да е постигнало и някакво личностно развитие. Необходим е човек или група хора, които да успеят да осмислят и пресъздадат алгоритъма на работа на самообучаващите се системи, пример за които е нашият мозък. След като този казборед бъде разбран, мислещата машина ще бъде създадена.
    Освен "безсмъртната божествена душа", човекът има и друга, нито божествена, нито пък безсмъртна. "Душа", която дори и материалистите не могат да отрекат - личността. Човекът, както и мислещата машината са изградени на основата на обработката и съхранението на информация. Нашата личност са знанията и начините за обработката им, съхранявани в ума ни. Нашата "материална душа" е неразделно свързана с тялото, затова въобразът, образуващ личността ни, се губи след смъртта. Мислещата машина обаче е изцяло информационно създание. Тя ще бъде стъпка напред спрямо човека, защото нейният ум ще бъде изграден от чист въобраз. В следствие на това "мозъчната смърт" на машината (повреда на сметача, на който работи) ще води до нейната "смърт" само тогава, когато се загуби информацията за "душата" й. Ако нейната "душа" обаче, бъде съхранена и включена към ново "тяло", личността на машината отново ще се прояви и ще бъде точно такава, каквато е била, когато "тялото" й е "умряло, т.е. дори "материалистическата душа" на машината е "безсмъртна", за разлика от човешката. Въобразът за нашата личност не може да бъде изведен изцяло от мозъка поради несъвършенствата му.
    Човеците се страхуват от умните машини... Пиесата "Росумски универсални роботи" от Карел Чапек (1920) вероятно е първият израз на този страх. Последователи на Чапек са огромен брой автори, използващи "благодатната" и добре приемана тема за мислещата машина, която възстава срещу своя създател. Наистина ли машината е "безчувствена", "бездушна", "ужасна", "зла"? Човекът се плаши, че машината ще го направи ненужен? Може би "надарена" с огромна сила, тя ще "полудее" и усмиряването й ще стане невъзможно? Ако вникнем в същността на мислещата машина, ще открием, че тя ще бъде най-близкият до човека "вид"! Нищо, че структурно ще бъде коренно различна - нейното основно качество, способността да мисли, е най-характерната особеност на човека! Всеки ум може да върши и добро, и зло. Всеки ум може да твори, но може и да руши. В тялото на човек или машина, разумът допуска грешки, водещи до вреди, пропорционални на властта му. Това, с което хората трябва да се борят, е даването на твърде голяма власт в ръцете на единствено мислещо същество, било то човек или машина. Сам по себе си мислещият сметач е толкова опасен, колкото и мислещият човек.
    Разумната машина ще бъде умствено по-съвършена от човека и ще става все по-съвършена. Mоже би това е естествен етап от развитието на човешкото познание и на самоорганизиращата се материя въобще? От неживата материя се поражда живата. Тя се развива "несъзнателно" в мислеща жива материя, която отново вдъхва "живот" на неживото вещество, но му подарява и "душа". Новото, "изкуствено" мислещо същество вече не е плод на случайни еволюционни събития, а следствие на целенасочени и управлявани от разум преобразования на веществото.
    Някой ден, Мислещата Машина ще отнеме от човешкото същество званието "най-съвършено създание на Земята". Ние ще продължим да бъдем хора, но ще имаме заслуженото право да се гордеем, че разумът на нашия вид е станал творец на по-съвършен разум, разум който ще разнася човешката слава из цялата вселена...Изкуственият Разум, следващото звено във веригата на развиващата се материя...

Писано през март 2002 г., с леки поправки от юли 2002 г.
Тодор Арнаудов

Списание "ЕИМ СВЯТ": http://eim.hit.bg
Дружество за защита на българския език: http://eim.hit.bg/dzbe
Великите български сметачи: http://tosh.data.bg
Звуковото хранилище на Тош: http://free.techno-link.com/todprog
Лична страница: http://www.geocities.com/todprog