ЕИМ  СВЯТ - Списанието на Юнаците...
  БРОЙ - 9 (юли 2001)
Брой 9 (юли/2001) Начална страница

ЕИМ  ИСТОРИЯ

Джон Атанасов - създателят на компютъра

Джон Атанасов (1903-1995)
(снимка от ~1983 г.)
Клифърд Бери (1918-1963)
(снимка от 1962 г.)
  Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през 1937-1939 в университета на щатa Айова в Амес от д-р Джон Винсент Атанасов1, професор по физика и математика . Машината била наречена от създателят й ABC - Atanasoff-Berry-Computer. Бери е студент на българският изобретател, който му е помагал при практическото й изграждане.
  ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за знак на числото. Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи, а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).
  Относно паметта на кондензатори - и днес най-използвани оперативни памети са динамичните, в чийто принцип стоят паразитните капацитети на MOS транзисторите. В първите практически изградени компютри, за оперативната памет се използват електронно лъчеви тръби, феритни сърцевини и какво ли не. През 70-те години, след като микроелектрониката се е развила достатъчно, за да се произвеждат ГИС и СГИС (Големи и Свръх Големи ИС), икономически най-изгодни и с най-голям обем в единица площ стават полупроводниковите динамични памети, в които данните се записват под формата на наличие или остъствие на заряд в кондензатор. В днешният си вид това са SDRAM, DDR RAM, RDRAM, които продължават да се основават на идеята на Атанасов, макар използвайки интегрални вместо дискретни елементи.
  Входните данни се въвеждали на стандартни IBM перфокарти с десетичен вход. Междинните и крайните резултати се записвали на перфокарти, като за целта било разработено устройство за четене и перфориране на перфокарти. Всички блокове на машината, с изключение на перфокартното устройство били завършени в края на 1941 г., когато САЩ влизат във войната, проф. Атанасов постъпва във флота и работата по машината е прекратена. Независимо от това, че проектът на Атанасов за цифрова машина с електронни лампи не е бил окончателно реализиран, основната му концепция е използвана в проектана Джон Мочли и д-р Дж.Преспер Екерт, създаден през 1942-1943 г. за ЕИМа ENIAC (Electronic Numeruical Integrator and Computer).
  Ето как самият Джон Атанасов обобщил своя принос в наукат пред Федералния съд на САЩ на 15 юни 1971 г., относно патента за компютъра :

  "...Аз стигнах (през зимата на 1937) до четири решения относно моя проект за компютър:
  • За работа на компютъра ще се използва електричество и електроника
  • Въпреки традицията ще се работи с двоичната система за изчисление
  • Като запомнящи устройства ще се използват кондензатори, но регенеративни (с периодично възстановяване на записаната информация), за да се избегнат малките грешки.
  • Изчисленията ще се извършват по пътя на преките логически действия.
  Сега съм удивен, но и удовлетворен от това, че всяко от моите четири решения се използва при конструирането на съвременните компютри."
Продължава с повече подробности в следващия брой...

1 Бащата на Джон Атанасов - Иван Атанасов, е сирак от Априлското въстание. През 1889, на 13 годишна вързаст той емигрира в САЩ с чичо си. Джон се ражда на 4 октомври 1903 г.

  Библиография:

  • Борис Боровски, "Електронни Цифрови Машини", изд."Техника",София 1978 г
  • И.К.Иванов и М.И.Стаменов, "Ключът към бъдещето", "Военно издателство",София 1989 г.