ЕИМ СВЯТ
...Стихоплетки...
БРОЙ 16 (3/2002, 26-ти юни 2002)
ЕИМ СВЯТ
БРОЙ ШЕСТНАЙСТИ
  • Шестнайсти писачески изречения - малко рими тук събрал съм.
  •   Стихоплетки

     

    Шестнайсти писачески изречения

     

      Получих сякаш вдъхновение,
    да изразя своето недоумение...

    
    - Тош, какви са тия глупости?
    - Рими някакви бе, Тош...
    - Чудатости ли пак се мъчиш да покажеш?
    - Как можа това да кажеш?
    - Каква е тая самота?
    - Нима не е така?
    - Хм... Пак ли се оплакваме за нещо?
    - Да.
    - Как не ти омръзна досега?
    - Млъкни и по-надолу погледни!
    - "Сметачни бивалици", що ли пък е туй?
    - За минало прослава... Чуй го и помни!
    - Достатъчно за днес, нали?
    

      Сметачна бивалица

    1. Сметачна бивалица
    2. Глупак
    3. Вдъхновение
    4. Отчаях се почти
    5. Самота
    6. Стена
    7. Чуждишка простотия
    8. Ода за "патча"
    9. Къде са другите?

       

      
      
      Сметачна бивалица
      От българин сметачът беше сътворен през трийсетте във свят отдалечен. Великан отне му славата за време - ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе. ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи, отваряха врати към нашто ново време. В Съюза МЕСМ пълзеше бавно, скоро ЮНИВАК изпъкна славно. Широко умните машини се разпространиха, за тях езици сложни се родиха. ФОРТРАН наречен беше първият от тях - отдавна е потънал в прах. В сметачища той още само се използва, в сметачета май вече никой го не ползва. ... Сметачът се роди в България през шейсетте и знанието му започна бързо да расте. В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати, и в няколко сметалки духът му се всели. Елка стана гордост наша след това. ЗИТ започна свойта работа. ИЗОТ - сдружение велико се роди. Към Единната система България се присъедини. Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим, със тях ний умознанието си далече да прославим. Във областта на ЗУ държавата ни се стесни и почна много ЗУПИ-та тя да строи. Плочници ний също правихме привлекови и памети работни и вършачи за всякакви по вид сметачи. Всичко що умът ти може да роди, се правеше по нашите земи... По-знатно ставаше със времето ИМЕ, вършачета родиха се в средата на седемдесетте. Във края на десетилетието бурно СМ601 излезе и широко във стопанството навлезе. Привлековите ивици се подобряваха за дни и плочите растяха, и знанието им се умножи. Все по-обемни памети се правиха в ИМЕ. България бе веч страна с име. Система малки междувременно се пръкна. Сметалките във джобче се смалиха. Сметачи лични във света пък се родиха със тях и ИМКО - наште го изобретиха. Деветото десетилетие дойде - това беше през осемдесетте, когато ИМКО се излюпи и българската мощ жестоко се разлюти. Във Правец взеха да градят сметачи - 82 ги тях зоват. Със Ябълката бяха те братлета, вършееха из нашите полета. Последваха усъвършенствани модели: Емчо ни откри невиждани предели. Домашко пееше със глас звънлив. Цечо бе от всичките май най-усложлив. Шестнайската от Правечко семейство, със мацето се бе сближила. ИЗОТ-че малко, мило, със Зилог беше от едно котило. Интел също във ИМЕ навлезе, и 688 от завода произлезе... ... Велики умове родиха се у нас. Отмъстител мрачен пусна няколко зарази, и света започна здраво се пази от вирусчета - тези нови врази. Но тъжно е, че щом назад погледна, бивалица виждам само... А щом седна да мисля за времето сегашно - то лошо е...дори ужасно... Нашите правачи извайваха сметачи, но мина време доста... Кости... Само кости и малко кожа покрай тях останаха... Черна дупка зее в нас. Какво се случи с Правец? - почина неотдавна. Със ДЗУ какво стана? - живее то - едва, едва... ИМЕ мъждука също слабо. ИЗОТ от великан голям в мъниче се смали... Без срам приказват някои глупаци - омаловажават постиженията на нашите юнаци, сметачи превелики дето сътвориха България далече прославиха. Велики сте, юнаци наши, велики сте, а тези, другите - глупаци, които вашто име свято оскверняват, които змейщината своя лесно изразяват? Юнашкият ни меч от слово ще ги порази ли? Със нежна сила ще ги вразуми ли? Не знам, юнаци, но помнете свойто минало! Славете дивната история! Не злословете, не омаловажавайте... Спрете с думи хулни по сметачите велики! Вместо туй на тях вий се опрете, ново дело започнете, бъдеще красиво сътворете! 10-21.6.2002
      Глупак
      С глупци безумни писна ми да споря! Не разбират ме - какво да им говоря?! Не разбират ме - как с това да се преборя?! Все бърборя, споря, с доводи се мъча да оборя грешната представа и да я съборя. Но с глупаци писна ми да споря! Как с тях да си говоря? Как да чуят що се мъча да оборя? Но съм глупак и аз... Глупак, не знаещ как да действа... Глупак си бях - глупак съм пак. И пак, и пак потъвам... Като рак вървя назад... Затъвам. Под напора самотен се огъвам. И пак - глупак! Не зная как да променя това...глупак. Юнак съм бил...Юнак?! Защо тогаз не зная как да изменя света и победя греха - езика си да защитя? Основното у мен глаголно, езикът ми е, но копаят го подмолно невежи клети. Долно е що правят. Някои очите си затварят, допускат го - не отговарят, че другите виновни са... Забравят, че всеки важен е... Предават езика си! Остават роби на заблуди и сякаш оглупяват... Глупак съм аз, глупак... и като рак вървя назад - затъвам. Под напора глупешки се огъвам. Глупак си бях, глупак съм пак... 8.6.2002
      Вдъхновение
      Получих сякаш вдъхновение, за да покажа своето недоумение, че мислите за мене тъй логични, за другите почти са неприлични... Нима е нужно да се спори, че на родния език да се говори въпрос е с отговор известен? Но в днешно време да си свестен е трудно май... Затуй душата ми незнай, ще срещне ли в тоз пусти роден край приятели, които да узнаят, че не е задача толкоз тежка езикът си свещен да пазят - не е грешка! Напротив, туй естествено е, знай! Ще опитам в този заемен рай, да покажа на човеците, че ценно е на български да се говори, и няма нужда да се спори дали сметачите могъщи, език един говорят... Тези същи, сметачите наши всемогъщи, говорят само тоз език, на който учил ги човек е... 12.6.2002
      Отчаях се почти
      Самотен чувствам се от доста дни, това така е всъщност много от преди, но в близко време осъзнах го... И боли, потънах във униние... Отчаях се почти... Затуй понякога загубвам вяра за бъдещето... И без мяра не спирам да приказвам за смъртта, че може би спасение е тя? Не е! Аз знам това! И хубаво, че е така. Но не успя тъгата ми да ме сломи, надежда в мен живее... А дали във буен пламък ще се разгори, или във пепелище ще се изроди, аз скоро ще узная... И дори, огънят във мен да угаси бъдещето дето на мене предстои, не ще се спра - ще продължа... Във някой ден, все ще го открия озарен туй пусто щастие за мен. 27.05.2002
      Самота
      Все търся, гледам ден след ден, съмишленици да открия - да са с мен в борбата за езика ни свещен от заблуди, предразсъдъци отвсякъде душен... Уви, опитвам безуспешно всеки ден да ги открия - да са с мен, и заедно с приятели обиколен, да защитим народа си свещен, защо ли тъй е кротък и снишен от грубото обезличаване, от плен на чуждите езици дето ден след ден настъпват... Искат да ни смажат - теб и мен... Бях сам обаче, в онзи ден... И днес съм сам... Съдба за мен такава може би е отредена, от моите орисници навярно подредена... Днес съм пак самотен, озлобен... Във самотата си обвързан, заграден, затворен в нея - в тъжен вечен плен... O, да, понякога не е така. Все има ден, когато окрилен живея, радвам се, напускам тъжния си плен - приятели измъкват ме от там, намирам пристан в този свят голям... Но туй за кратко е уви, и пак потъвам в своите мечти, от хората откъснат, отчужден и пак самотен, натъжен... Допускам грешки всеки ден, дали е вярно, ужасен се питам: може би виновен съм си сам? Дори и сам, ядосан, смазан, разгневен, понякога разплакан, тъй дълбоко натъжен, изпаднал в черно смъртно отчаяние, откъснат на безкрайно разстояние, самотен, страдаш и сразен... Все пак намирам сили да не спра, и пак да продължа. Не ще се спра, о, свят безумни! Не ще престана, о, вие неразумни, о, ти свещена простота! Езикът наш свещен е, да... но кой ли слуша ме сега? Пак никой...ех, тъга, отново в самота прекарвам през деня... И докога ли - питам се - ще бъде все така? До края? Е, какво ли от това излиза? Нищо странно, от човешката природа туй нещо произлиза: един излиза, друг на неговото място влиза. Почти не се усеща туй, уви... Безсилни сме пред него. Какво ли ме засяга онова, на себе си говоря пак сега. Уви... Май пак отчаях се почти... Самотен и откъснат, отчужден, от никого ненавестен прекарвам дните в своя тъжен плен... Очакващ слънчевия ден, когато ще напусна го освободен. 27.5.2002
      Стена
      Може би сам съм построил стената, зад която съм се скрил? Излизам рядко...само щом съм се опил... Възможно ли е да напусна своя плен или е вече речено за мен - ще бъда вечно там - студен? Ще срутя ли стената променен? Не мисля... Шепна натъжен - "обречен съм - ще бъда все във своя плен"... Стената се пропуква някой път и лъхва светлина към моя кът. Очите ми отварят се, светът е по-различен и горят оградите обграждащи градът от самота и студ... Рушат се моите стени. Но туй за кратко е уви... Отново раснат мойте крепостни стени. Потъвам пак във вечния си плен и съм отчаян, мрачен, озлобен... 7.6.2002
      Чуждишка простотия
      Нямам сили да се боря с таз чуждишка простотия. Затова не ще да споря да доказвам правотата на езика да говориш - де е срамотата? Да се спори със гората, все едно е да говориш на стената... Как да променя това обмислям дълго време. Но човекът е от пусто племе. Лесно му е да приеме, чуждото да вземе, собственото - що му дреме, по-добре е да отнеме той таз тежест от себе си и да задреме... Да задреме и туй пусто време бавно личността му да поеме и погълне го. Да го приеме света!? Какво ми дреме тоз пусти свят! Време нужно е, да, време, за да спрем ний с таз чуждишка простотия, дето ни поглъща, дето тия учените и ония, дето слушат и ги следват... Пия пак за таз чуждишка простотия! Да погълне ги, ония, глупците дето водят таз, глупешката езикова оргия! 8.6.2002
      Ода за "патча"
      Като толкоз е голяма нашта простотия, плюл съм на уменията на ония дето тез прекрасни думи ползват - на езика костите си глозгат! Как не ги е срам се питам, де умът им е заврял се? Как искам да ги сритам, че по тоз начин приказват. О, велики патче, който идваш от небето, о, велика простотия, ширища се... За доброто на страната, да живее Патча, долу българщината... Да живее патча, той свещен е, с делът прави си задруга. Отстрани ъпгрейда гледа сайта, който му намига... Докъде ще стигне питам таз процесия безкрайна? Докога ще траем ние простотията омайна? По е лесно да крадеш от другите езици, вместо да помислиш и да разбереш, че по-добри са нашите думици! Че езикът ни способен, да изкаже всичко може, предразсъдък е, че уж не може за сметачи мисли да изложи! Но той, патча, знаете - свещен е, а след него делът тича, и ъпдейта се показа... А пък времето изтича... Не бавете се - на мене шепне ми езика. Времето ни също тича - ще избяга! И тогава ще ви питат чужденците - де отиде ви езика? Уж свещен бил той на вашите деди? А вий продадохте го - без пари! Забравяме езика си, приятели, уви, не е на хубаво това... Изобщо, никак! Разбери ме и помни, езикът си пази! Той прави те различен, да не си безличен... Уви, стената ме не слуша. Вратата сладко спи. Сметачът взира се във тъмнината, не можещ още думи да мълви. Уви... 31.05.2002
      Къде са другите?
      Някога във Пловдив се родих, дето първи думи промълвих. Направих първите си крачки там и днес пак крача в Пловдив сам. Къде са другите - все това се питам, не мога да узная - и отлитам далеч във своите мечти. Човеци с мене няма, но туй не е беда голяма щом сметачът светъл е до мен - към бъдещето с поглед устремен. Сам съм - туй не спирам да повтарям, клепките притварям и така отварям тайнствената стая на мечтите. Там са светли бъднините, там ги няма и злините, липсват даже и глупците дето ме отвсякъде обграждат със нелепости, които огън в мен наклаждат. От глупаци сякаш все съм обграден... Глухи ли са или с мен нещо не в ред? Свещен зовя сметача...самотен често плача... Не губя своя разум, знам, но тъжно е, когато все си сам. Човеците странят от мен - да бягат, машини скоро ще ги задминават. Тогава няма да ми трябват те. Свещеният сметач да бъде с мен ще бъде по-добре... 11.6.2002

       

      Начало   Стихоплетки